— Няма да ни надуши — прошепна Конавар. — Да се размърдаме!
Прибра ножа и вдигна Риамфада. Тук нямаше къде да се скрият. Риамфада все се озърташе към гората и се молеше мечката да не изскочи. Чу тихата ругатня на Гованан.
— Вятърът се обърна!
И почти незабавно Риамфада зърна как огромно туловище се появи устремно между дърветата, само на стотина крачки от тях. Стори му се, че времето спря. Звярът отиде при убития Галанис, грамадните челюсти захапаха тялото. Уж само помръдна главата си, а трупът подхвръкна нависоко. Мечокът се надигна на задните си лапи, хвана тялото и заби нокти в него. „Дано не ни види!“ — молеше се Риамфада безмълвно.
Тежката глава се завъртя. Звярът пусна трупа и се обърна към младежите.
— Идва! — кресна Риамфада.
Конавар побягна с все сила. Риамфада обаче съвсем скоро осъзна, че с такъв товар на раменете си приятелят му няма и нищожен шанс да избяга от мечока.
— Остави ме! — развика се сакатото момче. — Спасявай се!
Кон тичаше и се оглеждаше. На звяра му оставаха трийсетина крачки да ги догони. Кон спря като закован, сложи Риамфада на тревата, измъкна ножа и се обърна към връхлитащото страшилище.
— Моля те, бягай! — нададе вой Риамфада.
— Ще му изтръгна сърцето на тоя гад! — изсъска Кон.
Мечокът се надигна пред дръзкия враг. Риамфада не можеше да откъсне поглед от чудовището — беше високо повече от осем стъпки, черната му муцуна и гърдите му бяха оплескани с кръв. Разпери лапи и се заклатушка напред. А Кон се хвърли към него и заби ножа до дръжката в гърдите му.
Нокти раздраха гърба му, кървавият фонтан оплиска лицето на Риамфада. Конавар отлетя назад и звярът се нахвърли отново. Сянка се плъзна по Риамфада — Гованан притича, метна се върху мечока и заби ножа си във врата му. Звярът подскочи на задни лапи, завъртя се и го запрати на земята. Ножът остана да стърчи от туловището му. Макар кръвта на Конавар да изтичаше, той се подпря да стане и нападна отново. Нокти се впиха в рамото му, но сребристото острие проблесна нагоре, после и надолу, режеше кожа, мускули и кости. Мечокът се стовари на четири лапи и затисна Кон. Гованан награби един тежък камък, хвърли се напред и го стовари върху главата на мечока. Яките челюсти щракнаха само на педя от него. Чудовището пак се изправи и замахна. Под него окървавеният Конавар се подпря на колене и натика докрай с две ръце ножа в корема му. Грамадна лапа го халоса по рамото и Риамфада чу пращенето на раздробени кости. Конавар се просна безчувствен и отпуснат като парцалена кукла.
Чуваше се все по-тежкият тропот на препускащи коне. Един прескочи Риамфада, ездачът се наведе встрани и прониза с копие звяра в гърдите. Нокти разкъсаха шията на коня. Ездачът се преметна във въздуха, стъпи ловко и извади от ножницата дълъг железен меч. Звярът се обърна към него. Във въздуха профуча въже с примка, която се затегна около врата на мечока и го задърпа назад. Мъжът с меча се хвърли напред и заби острието дълбоко в корема на чудовището. Други конници хвърляха още въжета, трети нападаха с копия ранения мечок. А онзи с меча продължаваше да го сече. Чудовището сякаш отказваше да умре — уби и втори кон, но накрая се оплете във въжетата. Мечът се вряза яростно три пъти във врата му и мечокът най-сетне се строполи. Конниците скочиха от седлата, още няколко копия се забиха в туловището.
— Погрижете се за Кон! — крещеше Риамфада. — Помогнете му!
Едрият мъж пусна меча на тревата и изтича при неподвижния Кон. И Риамфада се мъчеше да пълзи натам. Гованан го вдигна на ръце.
— По-добре не гледай — каза тъжно. — Мъртъв е.
— Не е. Не може да е мъртъв!
— Дори да не е, скоро ще умре. Никой не може да загуби толкова кръв и да оцелее.
Гованан го сложи на тревата и изтича при мъжете, скупчили се около Конавар. Риамфада виждаше, че се стараят да спрат изтичащата от многото рани кръв. Зърна Брефар вдясно от себе си. Момчето бе коленичило на земята и плачеше. Той искаше да го повика, да го утеши някак, но беше безсилен да издаде и звук насред страшната сцена. На броени крачки от него огромният мечок лежеше мъртъв, омотан във въжета до двата убити коня. Неколцина мъже пак яхнаха конете си и потеглиха нагоре по склона. Риамфада се зачуди къде отиват, но после си спомни за мъртвия Галанис и братята му. Чак сега се разтрепери.
Жена с бели кичури в черната коса излезе от гората. Държеше дълъг жезъл. Мъжете около Конавар се отдръпнаха да ѝ направят място и тя приклекна до поваления младеж. Тънка ръка посочи заповедно. Трима вдигнаха ранения и го понесоха след жената, която тръгна обратно към гората. Гованан се върна при Риамфада.