— До гуша ми дойде да съм слаб! — изфуча Кон.
— Слаб си, защото беше много зле. Вече ти казах — стреми се да напредваш по мъничко всеки ден. Ако ходиш, запомни мястото, където си останал без сили. На другия ден опитай да извървиш още десет крачки след това място.
Кон почувства как раздразнението му се уталожи.
— Ти раняван ли си?
— Веднъж. Бях с година по-голям от тебе. Но раната не беше толкова лоша. Намушкаха ме с копие в рамото. Все си мислех, че силата ми никога няма да се върне. Заблуждавах се, разбира се. Повярвай ми, Конавар — ще бъдеш още по-силен. Хайде да се поразтъпчем.
Небето синееше, но в далечината дъждовни облаци се трупаха над Кайр Друаг. Руатан поведе Конавар нагоре по един полегат склон. Спря няколко пъти, оставяше го да си поеме дъх. Горе седнаха и се загледаха в долината. Добичетата на Руатан пасяха в ливадите, на отсрещния склон се виждаше Арбонакаст, яхнал коня си.
— Не мога да открия Мента — учудено каза Кон. — Нали преживя зимата?
— Да — кимна Руатан. — Млад бик го предизвика, за да му отнеме стадото. Биха се часове. — Руатан се усмихна тъжно. — Накрая Мента го победи. Последната му победа. Намерихме го на другата сутрин. Сърцето му бе спряло през нощта.
— Жалко — въздъхна Кон. — Великолепен бик беше.
— Няма спор. Умря като крал — непобедим и непреклонен.
— Как мислиш, за него имало ли е значение?
Руатан вдигна рамене.
— По-приятно ми е да смятам, че е имало. Ти как си?
— Не мога да вдишам с пълни гърди.
— Раненият ти дроб ме безпокои. Утре ще дойдеш с мен при Ворна, когато отида да ѝ занеса храна.
Кон го погледна. Цяла зима Руатан отиваше през ден в пещерата на Ворна, за да има тя винаги достатъчно припаси. Когато преспите се натрупаха, газеше със снегоходки и отиваше въпреки всичко. Сечеше дърва за огнището ѝ, оглеждаше дали не я застрашават зверове.
— Ти се грижиш за нея — каза Кон. — Благодаря ти.
— Истинският мъж подкрепя приятелите си, каквото и да става. Знаеш го. — Руатан внезапно се засмя. — Казах ли ти колко се гордея с тебе?
— За последен път го чух вчера — прихна и Конавар.
— Колкото и да го повтарям, все ще е истина. Хайде да се връщаме. Не бързай.
Вървяха полека през полето и Кон видя тънка струйка дим от комина над къщата на Бануин. Търговецът не се бе върнал да зимува в селото и Кон се опасяваше, че обирджиите от племето норвии наистина са го причакали и сега трупът му гние в някой гъсталак. Руатан забеляза, че се е вторачил в дима, и каза:
— Чужденеца се върна снощи с двайсет и пет тежко натоварени коня. Само боговете знаят как ги е превел живи и здрави в бурята.
За пръв път през цялата зима Кон забрави мислите за слабостта си.
— Страхувах се, че е мъртъв.
Руатан завъртя глава.
— Този мъж е труден за убиване. — Навъси се. — Много по-корав е, отколкото изглежда. Дано не всички мъже в неговия народ са такива.
— Неприятен ли ти е? — изненада се Кон.
— Той е от друг народ, народ, който воюва с всички. А преди да тръгнеш да се сражаваш в непознати земи, първо изпращаш съгледвачи да ги проучат. Ако се случи неговите хора да прекосят морето и да нападнат нашите земи, според тебе кой ще е нарисувал за тях карти къде какво има?
Кон не беше глупав и думите на Големия мъж го смутиха. Не искаше да мисли за това. Бануин беше негов приятел и докато не покажеше с постъпките си, че е шпионин, Кон нямаше да се съмнява в него. Но семето бе посято и Кон се усети, че слуша с още по-напрегнато внимание разказите на Чужденеца за пътешествията му.
— Знаеш ли — каза му Бануин, докато седяха пред огнището и пиеха разредено вино, — че историята за твоята схватка с мечока е стигнала и до южните брегове?
— Не беше схватка — усмихна се момчето малко притеснено. — Намушках го два пъти и той ме направи на нищо.
— Ако се вярва на песните, които пеят там, ти си се бил дълго със звяра и почти си го довършил, преди да дойдат мъжете от селото. А, да — защитавал си не сакато момче, а прекрасна девойка, излязла да бере цветя.
Кон се разсмя весело.
— Била е принцеса, нали?
— Позна. Оказва се, че и ти имаш благородна кръв.
— Глупаци са онези, които вярват на такива истории. Какво става отвъд морето?
Усмивката на Бануин изчезна.
— Моят народ пак се е увлякъл в междуособици. Имало е тежки сражения. Загиналите са хиляди. Но победител накрая ще е Джасарай. Не се съмнявам в това.