— Значи е велик боец?
— Не ми се вярва, че борави умело с меча — каза Бануин. — Но пък знае как да използва армиите. — Млъкна, напълни чашите, сложи още дърва в огнището и чак тогава каза: — Трябва да видиш нещо.
Отиде в задната стая и се върна с къс меч от лъскаво желязо. Подаде оръжието с издяланата от дърво дръжка към момчето и то го взе и го завъртя в ръцете си.
— Добре е уравновесен, но острието е прекалено късо. Не е много по-дълъг от ловджийски нож.
— Този меч променя света — натърти Бануин.
— На подбив ли ме вземаш?
Острието наистина не беше по-дълго от предмишницата на Кон и имаше съвсем къс бронзов предпазител. Той се изправи и размаха меча. Не го усещаше удобен за битка като по-дългите оръжия, с които бе свикнал.
— Не е за сечене — обясни Бануин, — а за мушкане.
— Ако изляза срещу мъж с това оръжие в ръка, а аз нося дългия меч на Руатан, знам кой ще победи — заяви Кон.
— Вероятно си прав, ако се срещнете в двубой. Но ти не разбираш в какво е разковничето. Когато войската на някое племе от народа келтой се сблъска с някоя от Каменните армии, враговете винаги имат трикратно надмощие.
— Как тъй? Нали си ми разказвал, че в повечето битки Джасарай е извеждал армията си срещу огромни пълчища от племената?
Бануин отвори едно сандъче на лавицата, извади няколко шепи сребърни монети и ги разпиля пред краката си на дебелия червен килим.
— Ако трийсет воини пешаци от риганте нападат враг, на какво разстояние един от друг ще бъдат?
Кон поумува. В битката всеки от тях щеше да размахва меч с дълго три стъпки острие, значи трябваше да ги делят поне пет стъпки. Иначе някой можеше да бъде ранен от меча на съратник. Каза го на Бануин. Чужденеца коленичи на килима, отдели трийсет монети и ги подреди рехаво.
— Така ли ще изглежда бойната редица на риганте?
Кон се взря в блестящите монети и си ги представи като нападащи бойци. Накрая кимна.
— Да. Нито прекалено нагъсто, нито прекалено раздалечени.
Бануин взе още десет монети и ги сложи в две плътни редици по пет.
— Тези мъже стоят рамо до рамо. Всеки от тях има правоъгълен щит на лявата си ръка. Могат да образуват същинска стена с тези щитове, в която има пролуки, за да мушкат с мечовете си. — Плъзна разредените монети към стегнатите редици. — Сега си представи сблъсъка. Срещу всеки боец от риганте ще има три щита и три меча. Късите мечове за мушкане дават възможност на войниците да се бият заедно, в група. Колкото ще врагове да срещнат, ще имат огромно предимство. Ако и враговете им се скупчат нагъсто, каква е ползата от дългите мечове?
— Убеден съм, че всеки от нашите бойци е равен на поне трима от Каменните войници — възрази Кон, верен на племето си.
Бануин се усмихна.
— Ти видя само меча. Не донесох бронзовия щит, железния нагръдник, железния шлем с пера. Нито предпазителите за крака и за ръце от варена кожа, нито плетената ризница. При схватки между мъже от риганте повечето жертви умират от разсечени шии или намушкване в сърцето, корема и слабините. Някои умират бавно, защото им изтича кръвта. Други — от зарази или гангрена в раните. Също като мъжете от повечето племена, които съм срещал тук или отвъд морето, вие твърде рядко носите броня в битката. Налитате към врага и сражението се разпада на хиляди двубои между герои. Ако не искате да бъдете покорени, трябва да научите други бойни похвати.
— Ако се вярва на думите ти, войната с твоя народ е неизбежна — тихо каза Кон.
— Опасявам се, че е така. Няма да е тази година или идната. Първата задача на Джасарай е да смаже враговете си в самата империя. После ще се справи с племената пердии или остро, или гат. Това ще му отнеме няколко години. Но ако оцелее, ще дойде и тук.
— Ще получи ли карти от тебе? — попита направо Кон.
Бануин завъртя глава.
— Не. Вече не нося никакви карти. Всичко е в главата ми. И аз няма да се бия. Нагледах се на войни. Видях разрухата и мъките, които носят. Не. Когато войната стигне и до тези земи, ще наема кораб и ще отплавам на запад. Говори се за приказните земи там, богати и плодородни. Може би онези хора не искат да прахосват живота си във войни.
— Значи са мекушави слабаци — изсумтя Кон. — Силният мъж винаги има врагове, а обитателите на плодородни земи винаги ги бранят от онези, които живеят в бедна пустош. Такъв е светът, Бануин. Може да съм още млад, но знам, че това е истината. Силните винаги властват, а слабите страдат. Такава е волята на боговете, иначе защо живеем в такъв свят?