— Ти си много нагъл недорасляк — отвърна презрително високият. — Тудри, убий го — обърна се към дебелака.
Тудри нададе пронизителен боен вик и се втурна напред. Познатата свирепа ярост избухна в Кон. Железният меч на дебелака блесна пред гърдите му. Той отклони удара със своя меч и замахна с ножа нагоре и надясно.
Тудри залитна, кръв шурна от прерязаната му шия. Той се стовари по очи на земята, тялото му се загърчи.
Другите двама го доближиха по-предпазливо. Кон чакаше, без да помръдне. По овладените движения на високия позна, че е бърз. Другият беше по-неспокоен, облизваше си устните и мигаше. Решиха да го нападнат едновременно от двете страни. Високият скочи напред, Кон отби мушкането и опита насрещен удар, но не улучи. Едва му стигна времето да се завърти и да пресрещне острието на другия с меча. Прободе го с ножа в рамото и той кресна и изтърва меча. Десният ботуш на Кон се заби в корема му и го запрати назад.
Високият метна нож. Оръжието удари Кон с дръжката под дясното око. Заболя го, но ако хвърлянето не беше толкова непохватно, боят щеше да свърши веднага с няколко пръста желязо, забити в окото му. Високият нападна и наистина беше бърз. Кон трябваше да отскочи два пъти, за да не бъде изкормен. Вторият пак стискаше меча и чакаше сгоден случай. Кон се опита да намушка високия, но той прекрачи ловко встрани и го удари с юмрук в главата. Кон се олюля, но не падна. Високият замахна към гърлото му, Кон пресрещна острието с меча и ръката му с ножа се стрелна в дъга. Искаше да го съсече в шията, но върхът на ножа проникна под скулата на високия и излезе през другата му буза. От страшната болка високият залитна назад и дръжката на ножа изскочи от пръстите на Кон. Все пак успя да забие меча си в корема на високия.
Последният враг му налетя. Кон дърпаше меча, който бе заседнал в тялото на високия. Пусна дръжката и отклони меча на другия мъж с лявата си ръка. Желязното острие разпори ръкава на ризата му и поряза кожата. Кон улучи с дясно кроше брадичката на мъжа, подскочи и го изрита в слепоочието. Онзи се строполи. Високият се бе свлякъл на колене, сграбчил дръжката на меча в корема си. Кон хвана ножа на сидите и го издърпа от главата му. Последният убиец се изправяше, но видя оръжието в ръката на Кон, уплаши се и хукна към коня си. Кон се хвърли на гърба му и го събори на земята. Хвана го за косата и дръпна главата му назад.
— Ето още един дар за вашия кървав бог! — изръмжа в ухото му и го закла.
Стана от трупа и се върна при високия, чийто панталон подгизваше от кръв, а лицето му побеляваше.
— Къде е четвъртият? — попита Кон.
— Дано… изгниеш… жив… — прошепна умиращият.
— Като гледам, ти ще изгниеш пръв. Но преди това може да те заболи още повече.
Хвана дръжката на меча и я завъртя. Високият изпищя.
— Къде е четвъртият? — повтори въпроса си Кон.
Мъжът се сви на десния си хълбок, изхърка и застина. Кон го обърна с крак по гръб, издърпа меча си от тялото му и го избърса в черното наметало на мъртвеца.
Отиде да седне при огъня. Ръцете му трепереха след безумието на схватката, но този път не се засрами.
Мечокът не му бе отнел смелостта, както се бе опасявал.
Той беше жив. И беше победил.
Въодушевлението се изпари. Кон седеше и мислеше за мъртъвците зад гърба си. Потръпна и се огледа неспокойно. Очите на високия бяха отворени, сякаш се взираше в него. Кон стана, дръпна черните наметала едно по едно и покри труповете. Наметалата бяха от хубав плат, по средата на всяко бяха извезани пет преплитащи се сребърни кръга. Скъп саван за убийци.
Вече нямаше нито вълнение, нито страх и Кон се поддаде на униние. Сам се изненада от настроението си. Нима не бе убил трима воини? Нима не бе доказал, че е мъж? Сложи дърва в огъня и се загърна в наметалото си. Над долчинката се спусна бухал и отлетя наляво. Вдясно лисица промуши муцуна между клонките на един храст и погледна мъжа до огъня. „Надушила е кръвта — рече си Кон. — Те вече не са хора, а мърша. Както и ти ще бъдеш мърша някой ден.“
Стана му неприятно от тази мисъл.
— Никой не бива да е самотен в победата — каза Моригу.
Кон подскочи. Тя седеше от другата страна на огъня, сив шал покриваше хилавите ѝ рамене. Кльощав гарван се плъзна от клоните над тях, размаха криле и кацна на земята до нея. Кон пъхна ръка под ризата си и обви с пръсти червения опал, който му бе дала Ворна. Моригу се засмя.
— Не съм дошла да ти сторя зло, Меч в бурята.
— А защо си тук?
— Ти си ми интересен. Кажи ми защо ги уби.
— Те убиха един мъж и едно дете.
— Аха… Ясно. Престъпление, последвано от справедливо наказание. Ами ако ти разкрия, че възрастният мъж беше некромант, погубил мнозина, а момичето — свързана с него чрез заклинание демонична твар, която изсмуква душите на деца? А тези мъже бяха герои от племето гат, изпратени да се разправят с тях? Какво би казал тогава?