Пленникът беше висок, дрехите му, макар и зацапани по пътищата — скъпи: чудесна синя вълнена туника, поръбена със сребърни нишки, панталон от мека черна кожа. Брат Слънцеднев впи поглед в лицето му. Бледосини очи, руса коса, пълни устни под провисналите мустаци. Добро лице на човек, комуто лесно се доверяваш.
Обърна се към Дългия леърд, който седеше на подиума над него. Владетелят вдигна тежката си десница, за да спре все по-силната гневна гълчава на тълпата.
— Бъдете така добри да пазите тишина тук — изрече с глас като далечен тътен на гръмотевица.
Подчиниха му се незабавно. Брат Слънцеднев се усмихна. Дългия леърд имаше обаяние, на което повечето крале и принцове можеха само да завиждат. Макар че бе прехвърлил шейсетте и почти не можеше да си служи с лявата ръка заради възпалените стави и се гърбеше, той си оставаше внушителен мъж. Приглади сребристобялата си брада и се приведе, примижал късогледо към пленника, който стоеше изпъчен между двама стражници, макар че ръцете му бяха вързани зад гърба. Дългия леърд им посочи да се дръпнат по-назад и чужденецът остана сам насред залата в подкова от плътно наредени човешки тела.
Владетелят се облегна и призова Руатан. Брат Слънцеднев огледа изпитателно мъжа, когото бе срещал неведнъж. Отнасяше се със симпатия към него. Не би имало нужда да прахосва дарбата си, за да провери истината ли казва този човек от Трите потока. Руатан винаги говореше правдиво. Мимолетно съмнение се мярна в ума му. „Не ставай немарлив. Тук залогът е човешки живот.“ Затвори очи, насочи вниманието си навътре и отвори скритата в съзнанието му врата към силата. Обля го топла вълна и той отвори очи.
Виждаше все същото… само че в несравнимо по-ярки цветове. Зелената туника на Руатан сияеше със свежия оттенък на пролетта, а около лицето и китките му се появи ореол от бледо златисто сияние. Всичко се разкри пред брат Слънцеднев — неговата гордост, смелост, честност, страхове… и дори мечти. Сега съзираше и тъмата, която докосва всяка човешка душа, но в този мъж я оковаваха вериги, по-здрави от желязо.
„Свестен човек си, Руатан.“
Напътстван от въпросите на Дългия леърд, Руатан разказа как е бил намерен убитият мъж, после и момичето, за издирването и срещата с чужденеца, който си купувал храна и други припаси. Добави, че другите трима са били убити в схватка от неговия син Конавар.
Дългия леърд нареди на момчето да излезе от тълпата. Брат Слънцеднев се напрегна. Виждаше отново същото златисто сияние, но под него мракът бушуваше като лъв в клетка, напираше да се изтръгне на свобода. Друидът се взираше в Конавар, в назъбения червен белег от слепоочието до долната челюст, спомни си историята за момчето и мечока. После забеляза ножа на колана му и изтръпна.
Оръжие на сидите!
Очите на друида се присвиха, усети боцкане като от иглички по кожата си. „Какъв си ти, момко?“
Владетелят разпита юношата и той разказа как се е бил с тримата убийци, които догонил. Личеше, че не преувеличава и не се хвали, но от това думите му само въздействаха още по-силно на хората наоколо. Щом млъкна, те запляскаха с ръце и се развикаха одобрително. Конавар се изчерви.
— На колко години си, момко? — попита Дългия леърд.
— След два месеца ще навърша шестнайсет, господарю.
— И тук чухме за тебе и схватката със звяра. Ти си чудесен син на племето, можем да се гордеем с младежи като тебе. Като твой леърд те обявявам за мъж, макар че още си млад. От този миг имаш всички права на зрял мъж и в съвета, и в житейските дела. Можеш да поискаш дар от мен и аз ще изпълня желанието ти.
Конавар помълча.
— Не е нужно да ме дарявате, господарю, но аз дойдох тук да помоля за вашето разрешение да пътувам с Бануин Чужденеца до родните му земи отвъд морето.
Друидът знаеше, че молбата изненада Дългия леърд. Повечето мъже биха поискали нива или коне. А момчето всъщност не поиска нищо, защото дори без вече извършените от него подвизи едва ли щеше да получи отказ на молбата да пътува. Старецът се усмихна.
— Скромна е молбата ти, сънароднико. Ще удовлетворя желанието ти да пътуваш на юг… и освен това ще ти дам добър кон и меч. Ела в моята къща, когато съдът завърши.
Конавар се поклони и се върна в тълпата.
Дългия леърд се изправи с голямо усилие. Той беше висок мъж и навремето нямаше по-могъщ воин от него из тези земи. Дори сега осанката му беше внушителна. Пъхна болната си ръка под колана и доближи пленника.
— Обвинен си в страшно злодеяние, което се наказва със смърт чрез удавяне. Не са намерени улики, по които да те осъдим, затова брат Слънцеднев е тук. Както и ти си познал веднага по белите му одежди, той е друид. Сред много му дарби най-опасна за тебе е способността да различава лъжите от истината. Той ще те разпита. Съветвам те да говориш правдиво.