— Чете ли сводката тази сутрин, Джак? За тази работа с руските запаси от петрол и злато. Наистина ли са толкова големи?
— Джордж твърди, че са дори по-големи. Ходи ли при него да изучаваш икономиката?
— В края на седмицата ще играем голф в „Горящото дърво“. Сега чета Милтън Фридмън и още две книги, за да съм подготвен. Нали знаеш, че Джордж обича да парадира колко е умен.
— Достатъчно умен, за да направи купища пари на „Уолстрийт“. Мисля, че ако ги обърнеш в стодоларови банкноти, сигурно ще тежат цял тон.
— Не е зле — въздъхна човекът, който никога не беше изкарвал повече от 130 000 долара на година, преди да постъпи на сегашната работа.
— Никак даже. Обаче тук кафето е доста добро, нали?
— Някога на Големия Джон беше по-добро.
— Къде?
— На самолетоносача „Джон Ф. Кенеди“, когато аз бях командир на операциите и се забавлявах да излитам с изтребителите „Томкет“ от палубата му.
— Роби, не ми се ще да ти го напомням, но вече не си на двадесет и шест години.
— Джак, ти така добре умееш да ми повдигаш самочувствието. Преди се налагаше да гледам смъртта в очите, но се чувствах по-сигурен и ми беше къде по-приятно, когато някой изтребител се залепеше за опашката ми.
— Какво ще правиш днес?
— Ако щеш вярвай, но трябва да отида на Капитолийския хълм и да председателствам съвещание на Сената в продължение на няколко часа, за да покажа, че знам какви са задълженията ми, произтичащи от Конституцията. След това ще говоря на една вечеря в Балтимор на тема кой прави най-добрите сутиени — добави той с усмивка.
— Какво? — запита Джак и вдигна очи от сводката. Проблемът с чувството за хумор на Роби беше, че човек не можеше да разбере кога се майтапи.
— Национално съвещание на производителите на изкуствени тъкани. Те правят и бронирани жилетки, но повечето от материалите им отиват за производство на сутиени, поне така твърдят моите хора. Опитват се да вкарат в речта ми някоя и друга шега по този повод.
— Трябва да поработиш върху тези неща — посъветва Джак вицепрезидента.
— Някога ти ме смяташе за голям шегаджия — напомни Джексън на стария си приятел.
— Роб, някога и аз се мислех за такъв, но според Арни ми липсва чувство.
— Е, не знам полски вицове. Обаче някои поляци се научиха да пускат телевизора едва миналата година, а шест-седем дори знаят да четат. Не броя полските мацки, които не използват вибратори, за да не си строшат зъбите.
— Господи, Роби! — Райън за малко щеше да си разлее кафето от смях. — На нас вече ни е забранено дори да мислим подобни неща.
— Джак, аз не съм политик, а летец-изтребител, така че ми е позволено да пускам по някоя шега от време на време.
— Е, да, но помни, че това не ти е дежурната стая на самолетоносача „Кенеди“. Медиите не могат да оценят хумора на военноморските летци.
— Така е, освен ако не надушат нещо за нас. Тогава им става много забавно — забеляза вицеадмиралът от запаса.
— Роб, най-после и ти започна да се отракваш. Радвам се да го видя.
Последното нещо, което Райън видя, беше гърбът на тръгващия си негов подчинен. Беше облечен в добре ушит костюм, но продължаваше да говори под носа си мръсотии.
— Е, Миша, да имаш някакви идеи? — попита Провалов.
Рейли отпи глътка водка. Тук беше страхотно мека.
— Олег, просто трябва да разтърсиш дървото и да видиш какво ще падне от него. Може да си много близо до истината, но все още не знаем каква е тя. — Той отново отпи от чашата. — Не ти ли се струва, че двама души от Спецназ са прекалено много, за да се види сметката на някакъв сводник?
Руснакът кимна.
— Да, разбира се. Мислил съм върху това, но този сводник беше богат, Миша. Имаше много пари и много връзки в подземния свят. Трябваше да се съобразяват с него. Може и той да е убивал хора. Не сме виждали името му замесено в никакви убийства, но това не означава, че самият Овсеенко не е опасен човек и не е достоен за по-височайше внимание.
— Научи ли нещо за този Суворов?
Провалов поклати глава.
— Не. Разполагаме с досието му в КГБ и със снимка, но дори и да става дума за същия човек, още не сме го намерили.
— Григорий Григориевич, изглежда, че ти се е паднал доста заплетен случай. — Рейли вдигна ръка, за да поръча по още едно.
— Ти си експертът по организираната престъпност — припомни руският лейтенант на своя гост от ФБР.
— Вярно, Олег, но аз не съм някоя циганска врачка, нито пък Делфийският оракул. Още не знаеш кой е бил истинският обект и докато не го разбереш, нищо няма да се изясни. Проблемът е да установиш кой е бил обектът и да намериш някой, който знае нещо за това престъпление. Тези две неща са свързани, брат. Ако разбереш едното, ще откриеш и другото, ако не успееш, няма да стигнеш до никъде.