Питиетата пристигнаха. Рейли плати и отпи от чашата си.
— Моят капитан никак не е доволен.
Агентът от ФБР поклати глава.
— Е, да. И в Бюрото началниците са такива, но той би трябвало да е наясно какви са проблемите. Ако е така, трябва да ти даде време и възможности да се справиш. Колко хора имаш за работа по случая?
— Шест тук и трима в Санкт Петербург.
— Може би ще трябва да поискаш да ти дадат повече, братче. В нюйоркския филиал на ФБР по такъв случай щяха да работят поне двадесет агенти, половината от които постоянно. — Обаче численият състав на московската милиция беше рязко намален. Въпреки голямата престъпност сега в Москва местните ченгета все още не получаваха достатъчна подкрепа от правителството. Но можеше да е и по-зле. За разлика от много руснаци милиционерите поне получаваха заплати.
— Ти ме изтощи — оплака се Номури.
— Винаги мога да се обърна към министър Фан — подразни го Мин.
— А, значи ме сравняваш с един старец, така ли? — направи се на ядосан той.
— И двамата сте мъже, но по-добре наденица, отколкото мънисто — каза тя и хвана члена му с лявата си ръка.
— Спокойно, момиче. Нека си почина малко от първото състезание. — Той я повдигна и я сложи да легне до себе си. „Тя, изглежда, наистина ме харесва“, помисли си Номури. „Три нощи подред. Фан не е това, за което се мисли. Не можеш да ги спечелиш всичките, мой човек.“ Освен това той имаше предимството, че беше с четиридесет години по-млад. Вероятно и това има някакво значение, призна си Номури.
— Но ти много избърза! — запротестира Мин, като търкаше тялото си в неговото.
— Има нещо, което бих искал да направиш за мен.
Тя го погледна с дяволита усмивка.
— Какво е то? — попита Мин, докато ръката й продължаваше да го гали.
— Не е това!
— О!… — Тя не скри разочарованието си.
— Нещо, което е свързано с работата ти — обясни Номури. Добре, че не можеше да усети колко е напрегнат.
— С работата ми? Да не би да искаш да правим тези неща в службата? Не мога да те вкарам там — каза тя през смях и страстно го целуна.
— Искам да сложиш нещо в компютъра си. — Номури бръкна в чекмеджето на нощната си масичка и извади от там един компактдиск. — Ето, сложи го в компютъра. Кликни на ВЪВЕДИ (INSTALL) и след това го извади.
— И какво ще стане? — попита тя.
— Интересува ли те?
— Ами… — тя се поколеба. Не й беше ясно. — Трябва да внимавам.
— Това ще ми даде възможност от време на време да надниквам в компютъра ти.
— Но защо?
— Заради „Нипон електрик“… Нали ние сме производителите на компютъра ти? — Той се опита да се освободи от напрежението. — За моята фирма ще е интересно да знае какви икономически решения се вземат в Китайската народна република — пусна Номури лъжата, която предварително беше намислил. — Така ще можем да се ориентираме по-добре, за да правим по-успешен бизнес тук. Колкото по-добра работа им върша, толкова по-добре ще ми плащат и ще имам повече пари за моята скъпа Мин.
— Разбирам — каза тя замислена.
Той се наведе, за да я целуне на едно особено привлекателно място. Тялото й потрепера, точно както беше очаквал. Добре, тя не се възпротиви на предложението, поне не искаше то да пречи на сегашното им занимание, което също беше добре за Номури, и причината не беше само една. Разузнавачът се запита дали някой ден ще изпита угризения, че я е използвал по такъв начин. Бизнесът си е бизнес, каза си той.
— Никой друг няма да знае, нали?
— Не, това е невъзможно.
— Да не ми навлече някои неприятности?
При този въпрос той се претърколи и се намери върху нея. Хвана лицето й с две ръце.
— Не бих допуснал подобно нещо да се случи на моята Мин. Никога! — зарече се агентът и страстно я целуна.
След това повече не говориха за компактдиска, който тя прибра в чантата си, преди да си тръгне. Чантата беше хубава, имитираше италианска и можеше да се купи в тукашните магазини. Приличаше на онези, които се носеха в Ню Йорк през рамо и евфемистично им викаха „задницата на камиона“.
Всеки път се разделяха с известно нежелание. Тя не искаше да си тръгва, а и на него не му се щеше тя да си върви, но се налагаше. Съвместното им съжителство щеше да стане повод за приказки. Мин не можеше да си помисли дори и в мечтите си да спи в апартамента на един чужденец. Заедно с други секретарки тя беше инструктирана за подобни неща от един отегчен офицер от Министерството на държавна сигурност, но не беше докладвала за връзката си на своите началници, нито на човека, който отговаряше за сигурността в службата й, както беше длъжна. Защо? Отчасти, защото беше забравила за разпоредбите, които тя никога не беше нарушавала и не познаваше някой, който да го беше правил, и отчасти, защото като мнозина правеше разграничение между частния и професионалния си живот. При инструктажа в Министерството на държавната сигурност й беше казано, че в случай като нейния такова разграничение не е разрешено, но то бе направено по такъв непохватен и неубедителен начин, че още тогава тя не му обърна особено внимание. Сега тя беше тук, без дори да може да си даде точна сметка какво означава това „тук“. Дано има късмет никога да не го разбере, помисли си Номури, докато я наблюдаваше как завива зад ъгъла и изчезва от погледа му. Късметът наистина би й помогнал. Не искаше да мисли как постъпват с жените онези от службата за сигурност, които водеха разпитите в пекинския вариант на „Лубянка“, особено сега, когато току-що беше правил любов с нея два пъти в продължение на два часа.