— Те хазартни играчи ли са?
— Този документ го показва. Ние подозирахме, че КНР стоеше зад играта на аятолах Даряеи, но те никога не изразиха публично подкрепата си. От беглия прочит на тези страници се вижда, че архитектът на тази работа е този Цзян. Той е отговорен и за онази игра на японците. Опитвали сме се да научим нещо повече за Цзян, а и за Фан, но без особен успех. До каква степен трябва да бъда осведомен за всичко това? — попита той, показвайки страницата.
— Това е кодово название — отвърна Мери Пат. Според федералните правила „свръхсекретно“ беше най-високата степен за класификация, но в действителност имаше и по-секретни неща, които се наричаха „програми за специален достъп“ и се обозначаваха с кодови названия. — Тази се нарича „Зорге“. — Не беше нужно да казва, че той не трябва да говори за нея с никого. Такова нещо му беше забранено дори насън. Тя не спомена и за това, че с операция „Зорге“ Сиърс може да се издигне доста по-нагоре по бюрократичната стълба в ЦРУ.
— Ясно — кимна той. — Какво можете да ми кажете?
— Това тук са паметни бележки за разговори между Фан и Цзян и вероятно с други министри. Намерихме начин да влезем в техния документален архив. Считаме, че документите са истински — заключи Мери Пат.
Сиърс се досещаше, че не му се казва с какви източници и методи е осигурена тази документация, но това беше естествено. Като заемащ важен пост в дирекция „Информация“, неговата работа беше да анализира стойността на стигащите до него сведения от различни източници, в случая от Оперативната дирекция. Ако те не бяха достоверни и неговата оценка нямаше да бъде реалистична, но госпожа Фоли току-що му беше казала, че той няма да бъде отговорен за тяхната достоверност. Обаче въпреки това в една-две паметни бележки за вътрешно ползване той щеше да постави под известно съмнение автентичността на документа, просто за да си покрие задника.
— Добре, госпожо. Това, което имаме тук, си е чист нитроглицерин. Имахме подозрения, но сега те се потвърдиха. Това означава, че президентът Райън е действал правилно, когато даде дипломатическо признание на Тайван. КНР си го е заслужила. Те са били в заговор за водене на агресивна война и тъй като ние бяхме замесени в нея, можем да кажем, че са заговорничели против нас, и то на два пъти. Ще проверим дали в някой друг от тези документи не се споменава и за японската авантюра. Сигурно си спомняте, че японските индустриалци изрично споменаваха името на този Цзян. Това не можеше да се приеме като стопроцентово доказателство, но ако документите го потвърдят, с такова нещо можеш да излезеш в съда. Госпожо Фоли, този източник си го бива.
— Каква е вашата преценка?
— Изглежда ми истински — отвърна аналитикът, след като отново прочете страницата. Звучи като разговор. Не се забелязва някаква предпазливост, официална дипломатичност, не прилича дори на разговор насаме между министри. Звучи така, както би трябвало да изглеждат едни частни паметни бележки за неофициални разговори по политически въпроси между двама колеги с висш ранг.
— Имаме ли някакви начини да препотвърдим достоверността им?
Той веднага поклати глава.
— Не. Не разполагаме с много сведения за тези двамата. Знаете, че за Цзян имаме преценката на държавния секретар Адлер от онази дипломатическа совалка, след като беше свален самолетът „Еърбъс“. Тя убедително потвърди казаното от онзи Ямата пред японската полиция и от нашите хора от ФБР, че китайците са ги подтикнали към конфликта с нас, а и защо са го направили. КНР е хвърлила око на Източен Сибир — припомни й Сиърс, показвайки, че е наясно с политиката и целите на Пекин. — За Фан Ган разполагаме само със снимки от приеми. На тях се вижда как пийва мао тай, облечен е в маоистка куртка, а благата усмивка, както и на повечето китайски ръководители, не слиза от лицето му. Знаем, че е гъст с Ху, разправят се истории, че обича да се забавлява със секретарките си, но повечето от тях правят същото и това е всичко.
Сиърс беше достатъчно деликатен да не й припомни, че забавленията със секретарки са недостатък не само на китайците.