— Значи правителството ви тормози, така ли? — попита кардиналът.
Последва свиване на рамене.
— От време на време. Имам намерение да организирам литургия на публично място, за да проверя доколко те са готови да посегнат на човешките ми права. Разбира се, подобно нещо крие известни опасности.
Това беше изкусно отправено предизвикателство и възрастният католически духовник се изправи:
— Ако решите да го направите, дръжте в течение Франц и мен.
— Пойна птичка? — попита Райън. — Какво можеш да ми кажеш за него?
— Наистина ли искаш да знаеш, Джак? — отвърна на въпроса с въпрос Ед Фоли.
— Да не намекваш, че не бива да знам? — учуди се Райън. После обаче си даде сметка, че Роби Джонсън и Бен Гудли също присъстваха, а те не винаги можеха да знаят неща, на които той имаше право. Дори и на такова ниво имаше правила, свързани със секретността. Президентът кимна. — Добре, да не обсъждаме сега този въпрос.
— Операцията се нарича „Зорге“. Това наименование периодично ще се сменя — уведоми Мери Пат присъстващите. Хората от службата за охрана не бяха допуснати в Овалния кабинет за това съвещание, което им подсказваше повече, отколкото ЦРУ би искало. Системата против подслушване също беше включена и щеше да попречи на всяко електронно устройство от този вид, ако евентуално се намираше в помещението. Това личеше от екрана на телевизора вляво от президентското бюро, който беше включен на канала на Си Ен Ен. В момента екранът беше изпълнен със снежинки, а звукът беше намален до минимум, за да не пречи на съвещанието. Вероятността в това възможно най-секретно място да има подслушвателно устройство беше съвсем слаба, но операция „Зорге“ беше толкова важна, че се беше наложило да се прибегне и до тази мярка. Папките с материалите вече бяха раздадени на участниците. Роби вдигна очи от своята.
— Паметни бележки от съвещания на китайското Политбюро? Боже господи! — прошепна вицепрезидентът Джексън. — Добре, няма да питам за източниците и методите. Това ме устройва. Но колко надеждна е тази информация?
— За момента степента на достоверност е „Б+“ — отвърна Мери Пат. Очакваме по-късно тя да се повиши. Проблемът е, че не даваме степен „А“ или повече без потвърждение от други източници, но това са много вътрешни работи и не разполагаме с друг подобен източник, за да я проверим.
— Аха — забеляза Джексън. — В такъв случай всичко това може да се окаже фишек. Хубав, признавам го, но въпреки това фишек.
— Може би не чак толкова. Тук има ужасно секретни неща, които нямаше да ни подхвърлят с лека ръка дори да се касае за голяма операция с цел ужилване.
— И на мен така ми се струва — съгласи се с половин уста Райън. — Обаче аз си спомням какво казваше Джим Гриър: Нищо не може да бъде толкова невероятно, че да не е истина. Нашият основен проблем с тези хора е, че тяхната култура е толкова различна от нашата, че все едно имаме работа с клингони.
— Обаче от това тук не личи да ни обичат много — обади се Бен Гудли, който беше прегледал половината от страниците в папката. — Господи, този материал е много интересен. Ще го покажем ли на Скот Адлер?
— Нашата препоръка е в този смисъл — съгласи се директорът на ЦРУ. — Адлер доста добре преценява хората, а неговото мнение за част от тази информация, особено на страница пета, ще бъде интересно да се чуе. Тони Бретано също трябва да бъде запознат с материалите.
— Добре, значи ще включим Орелът и Гръмотевицата. Кой друг? — попита Райън.
— Засега това е достатъчно — обади се Ед Фоли, а жена му кимна. — Господин прези…
Райън го погледна леко ядосан.
— Името ми е…
Директорът на ЦРУ вдигна ръка.
— Добре де, Джак. Нека засега да не разширяваме кръга на посветените. Ще измислим начини за изпиране на информацията така, че и някои други хора да бъдат запознати с това, което ние знаем. Но не сега, в този й вид. Пойната птичка е твърде ценно постижение, за да си позволим да я загубим.
— Нещо от калибъра на Кардинал, нали?
— Може би дори и от по-голям, Джак — обади се Мери Пат. — Това е все едно да имаш подслушвателно устройство в стаята, в която заседава управителният съвет, а в този случай нашите методи са много усъвършенствани. Трябва да бъдем изключително внимателни с този източник.
— Добре, а какво ще правим с аналитиците? — попита Бен Гудли. — Нашият най-добър експерт по КНР е професор Уийвър от университета „Браун“. Познаваш ли го, Ед?
Фоли кимна.
— Да, познавам го, но засега няма да го включваме. При нас имаме много добър специалист. Нека видим какво можем да научим с наши средства, преди да прибегнем до помощта на други. Между другото, трябва да ви кажа, че от този източник имаме изпратени 1 500 печатни страници плюс ежедневната информация, която ще пристига оттук нататък.