Головко не можеше да не се съгласи с тези доводи. В кабинета на президента Грушевой той се беше аргументирал по подобен начин, но с по-малко децибели.
— Страната ни се нуждае от твърда валута, Генадий Йосифович.
— Така е. Но вероятно един ден ще имаме нужда от златото и петролните находища на Сибир. Какво ще направим, когато китайците ни ги отнемат? — настоя Бондаренко.
— Министерството на външните работи изключва подобна възможност — отвърна Сергей Николаич.
— Добре. Дали онези педерасти от външно ще грабнат оръжието, ако се окаже, че грешат, или ще започнат да кършат ръце и да се оправдават, че вината не е тяхна? Не разчитам много на това. Няма да мога да спра китайската атака, а сега ние им продаваме лиценза за производство на танкове Т-99…
— Ще са им нужни пет години да започнат серийното им производство, а през това време в Челябинск ще започнат да произвеждат Т-100.
Те не засегнаха въпроса, че Народноосвободителната армия разполагаше с четири хиляди танка „Т-80“ и „Т-90“, произведени по руски лиценз. Това беше станало преди години. Но китайците не използваха 115-милиметровите оръдия, както беше в руския модел, а монтираха на произведените от тях танкове скорострелно 105-милиметрово оръдие, което купиха от израелската военна промишленост и което беше известно в Америка като М-68. Снабдиха се и с три милиона снаряда по американски образец, включително и с такива с обеднен уран. Вероятно този обеднен уран е бил получен в ядрените реактори, в които произвеждаха и плутония за ядрените си оръжия. А на политиците изобщо не им пука, помисли си Бондаренко. Можеш да им говориш колкото си щеш, но те никога не слушат! Това ще трябва да е по-скоро руско, отколкото политическо явление, каза си той. Сталин беше екзекутирал разузнавача, който беше предрекъл, и то съвсем правилно, както се оказа по-късно, че през юни 1941 година германците ще нападнат Съветския съюз. Тогава те напреднаха толкова навътре, че позициите им се виждаха от Москва с просто око. А той го екзекутира и защо? Защото неговата прогноза беше по-неприятна от тази на Лаврентий Берия, който беше достатъчно умен, за да казва това, което Сталин искаше да чуе. Но Берия оцеля, въпреки че прогнозата му беше абсолютно погрешна. Толкова за това как се награждават проявите на патриотизъм.
— Да, може, но ако имахме парите за това и ако заводът в Челябинск не беше преустроен за производство на перални! Русия унищожи отбранителната си инфраструктура по-бързо от Америка. Сега се говори, че самолетните заводи МиГ ще бъдат преустроени за производство на автомобили. Кога ще се сложи край на тези неща? — запита се Бондаренко. Съвсем наблизо той имаше една потенциално вражеска страна, а му трябваха години да възстанови руската армия до степента, която желаеше. Но да направи това означаваше да поиска от президента Грушевой нещо, което знаеше, че няма да получи.
За да изгради истинска армия, трябваше да плаща на войниците достатъчно добри заплати, които да привлекат патриотично и приключенски настроени момчета, желаещи да носят униформата на своята страна поне няколко години. Особено онези, на които животът под пагон се харесва до такава степен, че биха могли да направят кариера в него, да станат сержанти, т.е. онези средни професионални специалисти, без които една армия не би могла да функционира, да станат сухожилията, които прикрепват мускулите към костите. Наградите в една военна кариера не могат да се сравняват с тези, които човек може да получи, ако работи в завод за телевизори. Приятелството, чистата радост от войниклъка са неща, за които се нужни особен вид хора. Американците имаха в армията си такива мъже, а също и британците, и германците. Обаче тези безценни професионалисти още от времето на Ленин бяха отказани на руската армия. Първите от многото съветски вождове принесоха в жертва ефикасността на армията заради политическата чистота в нея или заради нещо подобно, помисли си Бондаренко. Сега тези неща бяха толкова далечни дори и за такъв като него, който беше израснал в някогашната система.
— Генерале, не забравяй, че аз съм твоят приятел в правителството — припомни му Головко. Това беше самата истина. Министърът на отбраната беше… Е, говореше това, което трябва, но не беше способен да мисли правилно. Повтаряше онова, което му казват другите и толкова. В това отношение беше идеален политик.