— Благодаря ти, Сергей Николаич. — Генералът направи лек поклон, за да изрази уважението си. — Означава ли това, че ще мога да разчитам на някои от тези богатства, които съдбата е изпратила в скута ни?
— В подходящия момент ще направя необходимите препоръки на президента.
„Докато дойде това време, аз ще съм в пенсия, ще пиша мемоарите си или изобщо каквото прави руският генерал от запаса“, помисли си Бондаренко. „Но поне ще се опитам да начертая на тези, които ще дойдат след мен, необходимите планове, а може би и ще помогна да изберат подходящия човек за шеф на оперативното управление на армията.“ Той вече не очакваше да отиде по-далеч в кариерата от поста, който заемаше. Беше шеф на оперативното управление, което включваше и подготовката на армията, а като цел на една кариера това не беше никак лошо.
— Благодаря ти, другарю министър. Знам, че и твоята не е лесна. И така, има ли нещо, което би трябвало да знам за китайците?
Головко би искал да може да му каже, че СВР вече нямаше свестен източник на информация в КНР. Техният човек, втори заместник-министър, който бе вербуван отдавна от КГБ, беше излязъл в пенсия по здравословни причини.
Той обаче не можеше да признае, че последният руски източник в Забранения град вече не действа и заедно с това бяха прекъснати всички възможности за реална преценка на дългосрочните планове и намерения на КНР. Наистина все още можеха да разчитат на руския посланик в Пекин, който не беше глупав човек, но един дипломат можеше да види най-вече онова, което правителството домакин искаше да му покаже. Същото се отнасяше и за военното, военноморското и военновъздушното аташе. Всички бяха добре обучени разузнавачи, но и те можеха да видят само онова, което китайските военни пожелаеха да им покажат. Но дори и то трябваше да бъде последвано от съответни подобни стъпки от страна на Москва като при изпълнението на някакъв грациозен международен валс. Не, това не можеше да замени опитния разузнавач, който разполагаше с агентурна мрежа и който проникваше сред правителствата на другите държави, за да може той, Головко, да знае точно какво става в тях и да го съобщи на президента. Не се случваше често Головко да докладва, че не разполага с достатъчно информация, но този случай беше такъв и той нямаше намерение да признава своите неуспехи пред един войник, бил той и с по-висок чин.
— Не, Генадий Йосифович, не разполагам със сведения, от които да личи, че китайците ни заплашват.
— Другарю министър, откритията в Сибир са прекалено големи за тях, за да не си помислят каква би била ползата, ако ги заграбят. На тяхно място бих пристъпил към подготовката на съответните планове. Те внасят петрол, а онези нови петролни находища ще премахнат тази необходимост и ще им осигурят достатъчно твърдата валута, която им е нужна. А златото, другарю, то говори само за себе си, нали така?
— Може би — кимна Головко — Но изглежда, че сега състоянието на тяхната икономика е добро, а вече забогателите не започват войни.
— И Хитлер преуспяваше през 1941 година. Това не му попречи да докара войските си недалеч от тази сграда — отбеляза руският генерал — Ако съседът ти има ябълка, понякога искаш да си откъснеш една, без дори да си гладен, само за да я опиташ — добави Бондаренко.
Головко не можеше да отрече, че в това има логика.
— Генадий Йосифович, ние с теб си приличаме. И двамата се опитваме да открием опасностите дори и там, където те не се виждат. От теб щеше да излезе добър разузнавач.
— Благодаря, другарю министър. — Генералът с три звезди на пагоните вдигна почти празната си чаша с водка. — Преди да напусна поста, надявам се, че ще мога да оставя на моя приемник някакъв план за действие, чието изпълнение би направило страната ми неуязвима за всяко външно нападение. Знам, че самият аз няма да мога да завърша тази работа, но ще бъда благодарен, ако съм сигурен, че такъв план съществува и че правителството ще оцени това, което сме направили. — Това наистина беше проблем. Руската армия можеше и да се справи с външните врагове. Но вътрешните бяха по-опасни. Да знаеш как да се пазиш от приятелите си винаги е по-трудно, защото обикновено те стоят зад теб.
— Ще се постарая да изложиш доводите си пред кабинета. Обаче — Головко вдигна предупредително ръка — трябва да изчакаш подходящия момент.
— Разбирам, нека се надяваме, че китайците ще ни дадат достатъчно време, докато този момент настъпи. — Бондаренко гаврътна последната глътка водка и стана. — Благодаря ти, че ми позволи да излея душата си пред теб, другарю председател.
— И така, къде е той? — попита Провалов.