— Обаче ако успеем, ще започнат да купуват от нас повече готова продукция и нашите фабрики ще могат да приемат на работа повече работници. Играй, за да спечелиш, Джордж — посъветва го Уинстън.
— Непрекъснато го правя, но това не ти е бейзбол, в който има правила и огради. Прилича по-скоро на ветроходно състезание в мъгла. Не винаги можеш да видиш противника си и дори къде е финишът.
— Тогава ще ти купя радар. Какво ще кажеш да ти дам един от моите хора, за да ти помага?
— Кой?
— Марк Грант. Той е моят компютърен магьосник. На него техническите, т.е. финансовите въпроси са му много ясни.
Адлер се замисли. Държавният департамент винаги е бил слаб в тази област. Не бяха много бизнесмените, които правеха кариера в дипломацията, а да се учиш на бизнес от книги не беше същото, като да имаш практика в тази област. Този факт се подценяваше от много „професионалисти“ в Държавния департамент.
— Добре, прати го. Сега пак искам да знам колко силно ще трябва да ги притиснем?
— Мисля, че ще трябва да поговориш по въпроса с Джак, но от това, което ми каза тази сутрин, разбрах, че искаме с нас да се играе на равностойни начала.
Лесно е да се каже, помисли си Адлер, но е трудно да се постигне. Той харесваше президента Райън и се възхищаваше от него, но не можеше да си затваря очите пред факта, че Фехтовачът не беше от най-търпеливите, а в дипломацията търпението е всичко. По дяволите, та то е единственото важно нещо.
— Добре — каза той, след като помисли малко, — ще говоря с него, преди да кажа на моите хора как да действат. Играта може да загрубее. Китайците не си падат много по деликатностите.
— Животът е сурово нещо — каза Уинстън.
Държавният секретар се усмихна.
— Добре, ще го имам предвид. Нека да видим какво ще каже Джак. Как върви икономиката?
— Все още доста добре. Цените продължават да са малко високи, но доходите се покачват, инфлацията е под контрол, а инвеститорите не се оплакват. Председателят на Бюрото за федералния резерв води умела монетарна политика. Имаме шанс да успеем да прокараме промените в закона за данъците, така че нещата не изглеждат зле. Вярно е, че в спокойни води корабът се управлява по-лесно.
Адлер направи кисела физиономия.
— Да, някога и аз ще опитам да я карам така. — Обаче сега той имаше заповед да навлезе в тайфун. Ставаше интересно.
— Е, как сме с боеготовността? — попита генерал Дигс събралите се офицери.
— Може и по-добре — призна полковникът, командващ 1-ва бригада. — Напоследък не ни достигат средства за обучение. Техниката и войниците са налице и прекарваме много време на полигона, обаче не е като да нагазиш в калта с танковете и бронетранспортьорите.
Генералът кимна в знак на съгласие.
— За мен това също е проблем — обади се подполковник Анжело Гуисти, командващ 1-ви ескадрон на 4-ти бронетанков кавалерийски полк. В сухопътните войски той беше известен като Еднокракият кон заради знака 1-ви/4-ти, който носеха на пагоните си войниците и офицерите от тази част. Това беше разузнаването на дивизията и неговият командир докладваше директно на командващия генерал на 1-ва танкова дивизия вместо на командващия бригадата. — Не мога да изведа хората си на учение навън, а обучението в района на казармата не си е работа. Местните фермери недоволстват, когато минаваме през нивите им и сме принудени да правим разузнаване по пътища с твърдо покритие. Обаче, сър, тези неща не стават така и това ме тревожи.
Не можеше да се отрече фактът, че по-големият потърпевш от пресичането на една нива с бронирана техника беше житото. Въпреки че след всяко тактическо формирование на американската армия вървеше джип, чиито пътници веднага вадеха голямата чекова книжка, за да заплащат нанесените щети, германците бяха грижливи стопани и за тях доларите на янките не винаги бяха адекватна компенсация за разровените ниви. Когато Червената армия беше от другата страна на оградата и заплашваше със смърт и унищожение Западна Германия, беше по-лесно, но сега Германия беше суверенна държава, а руснаците вече бяха далеч, от другата страна на Полша, и не представляваха такава голяма заплаха както преди. Все още имаше няколко места, където можеха да се извършват учения на големи формации, но за тях имаше толкова много предварителни заявки, като за танц с най-красивата дама на бала. Така че Еднокракият кон трябваше да прекарва повечето време на полигона в казармата.
— Добре — каза Дигс. — Добрата новина е, че за нас са предвидени допълнителни средства в новия федерален бюджет. Ще имаме много повече средства за боева подготовка и до дванадесет дни ще можем вече да ги използваме. Имате ли някакви планове как бихме могли да ги похарчим, полковник Мастърман?