— Страхотно. Значи руснаците използват този човек, когато искат да съобщят нещо на Джак Райън. Що за птица е? — попита адмиралът.
— Нашите приятели от Ленгли го смятат за много умен и много способен. Както и да е, да се върнем на Бондаренко. Сведенията за него са, че и той е умен и много способен и е претендент за по-високи постове. Един умен и смел човек може да напредне както в техните въоръжени сили, така и в нашите.
— В какво състояние са силите, които сега ще командва?
— Не много добро, сър. Според нашите данни това са осем дивизии — шест мотострелкови, една танкова и един артилерийски дивизион. Всички разчитат повече на ракетните войски и авиацията и не отделят много време за учения. Ако се съди по сведенията ни за него, Бондаренко ще промени това.
— Мислиш ли?
— Като бивш началник на техния оперативен отдел той се е обявявал за повишаване на боеготовността, а е и малко интелектуалец. Миналата година публикува едно дълго есе за римските легиони. Заглавието му беше „Войниците на Цезар“. В него се съдържа следният цитат от еврейския историк Йосиф: „Техните учения бяха безкръвни битки, а битките им кървави учения.“ Както и да е. Изваждането на цитати от хора като Йосиф си е чисто ровене в историята, но намекът е съвсем очевиден. Той пледира за по-добро обучение на руската армия и изявява претенции за главнокомандващ. Отделя много време на друг древен историк, който е писал по въпроса как се изгражда един центурион. Съветската армия наистина не разполага със сержанти, както ние разбираме това звание, и Бондаренко е един от новото поколение старши офицери, който твърди, че новата руска армия трябва да въведе отново това понятие. — „В това има много логика“, помисли си Лар.
— Значи смяташ, че ще подгони подчинените си, за да влязат във форма. А руският флот в Далечния изток?
— Той не е под негово подчинение. Разполага с тактическа фронтова авиация и сухопътни войски. Това е всичко.
— Техният флот е така осран, че не знае как да си избърше задника — забеляза Манкузо. — Има ли друго?
— Разни политически дреболии, които можете да прочетете и сам, когато имате време. Китайците продължават да извършват военни маневри. В момента разиграват учение южно от река Амур, в което участват четири дивизии.
— Толкова голямо?
— Адмирале, те са на засилен подготвителен режим вече три години. Няма нищо обезпокоително, но харчат доста пари за превъоръжаване на Китайската народноосвободителна армия. В сегашното участват много танкове и артилерия. Голяма стрелба пада. Районът е подходящ за маневри, защото не е много населен, но не е равен като пустинята Невада. Отначало, когато започнаха, ги следяхме изкъсо, но сега вече се превърна почти в постоянна практика.
— Така ли? А какво мислят руснаците по въпроса?
Лар се протегна в стола си.
— Сър, вероятно това е и причината за новото назначение на Бондаренко. Сигурно защото изостават в бойната подготовка. Китайците ги превъзхождат много по численост на силите, струпани по границата, но не са прибягвали до враждебни действия. В момента политическата обстановка е сравнително спокойна.
— Аха — изръмжа командващият зад бюрото си. — А Тайван?
— Военните учения в близост до пролива също зачестиха, но няма и помен от десантни маневри. Следим ги внимателно с помощта на нашите приятели от Тайван.
Манкузо кимна. Имаше в кабинета си етажерка, пълна с планове за изпращане на 7-и флот на Запад, а почти непрекъснато един от корабите му се намираше на „посещение на вежливост“ в пристанищата на острова. За моряците му Република Китай беше страхотно място за добро прекарване на времето, пълно с жени, за чиито услуги човек можеше да се спазари. Наличието на американски боен кораб в пристанището на Тайпе превръщаше града в неудобна зона за ракетна атака. Дори една драскотина, причинена на американски кораб, можеше да се изтълкува като враждебен акт и повод за война. Никой не вярваше китайските комунисти да са готови за подобно нещо. За да запази нещата в това положение, Манкузо държеше своите самолетоносачи непрекъснато под пара, карайки ги постоянно да извършват учения на своите прехващачи и щурмови изтребители-бомбардировачи както през 80-те години. Той винаги държеше и поне една щурмова или някоя по-бавна подводница в пролива Формоза, факт, за който се споменаваше в медиите само когато от време на време им се подхвърлеше информация, уж изтекла от военноморските сили. Но подводниците много рядко акостираха в пристанищата на Тайван. Те бяха по-ефикасни, когато не се виждаха. Но в друга етажерка той държеше купища перископни снимки на китайски бойни кораби, както и фотографии на корпусите им, направени директно под водата, които подлагаха на изпитание щурманите на подводниците.