„Мамка му“ — каза си американецът. „Значи ти, кучи сине, чукаш курвите на човека, преди да го затриеш.“ В това хладнокръвие имаше нещо твърде зловещо, като във филмите за мафията. Но в истинския живот членовете на Коза ностра нямаха куража за подобно нещо. Въпреки страховитата си репутация мафиотите нямаха подготовката на един разузнавач и в сравнение с него бяха като котка и тигър в джунглата. Той продължи да наблюдава внимателно обекта. Момичето откъм далечната му страна го разсейваше, но не чак толкова.
— Олег!
— Да, Михаил?
— Той гледа към някой, който е встрани от оркестъра. Погледът му непрекъснато се връща към това място. Не оглежда цялата зала както отначало.
Обектът наистина се взираше внимателно във всеки новопристигащ в ресторанта, но очите му все по-често гледаха към един ъгъл на огледалото. Вероятно беше решил, че никой в ресторанта не представлява опасност за него. Е, помисли си Рейли, дори подготовката си има граници и рано или късно собственият ти опит работи против теб. Робуваш на досегашната си практика и правиш предположения, които могат да станат причина да те хванат. В случая Суворов беше убеден, че не би могъл да го наблюдава някакъв американец. В края на краищата не беше сторил нищо на никой американец в Москва, а и изобщо през цялата си кариера. Освен това се намираше на приятелска, а не на чужда територия. Както винаги, по пътя до тук беше взел мерки за елиминиране на евентуални преследвачи, но беше предположил, че може да бъде следен само от една кола. Е, и умниците понякога грешат. Как беше? Разликата между гения и глупака е, че геният знае границите на своите възможности. Суворов се считаше за гений… Но кого гледа той? Рейли се извърна още малко в стола си и огледа внимателно въпросната част на залата.
— Какво виждаш, Мишка?
— Много хора, Олег Григориевич, главно руснаци, но има и няколко добре облечени чужденци. Виждам и китайци. Двама са. Приличат на дипломати и вечерят с двама руснаци, които, изглежда, са държавни служители. — На масата цари доста сърдечна атмосфера, помисли си Рейли.
Беше вечерял тук с жена си три или четири пъти. Храната беше много добра, особено рибата. В „Княз Михаил Киевски“ сервираха чудесен черен хайвер, а това беше най-доброто, което можеше да се намери в тази страна. Жена му много го обичаше и знаеше, че у дома той щеше да струва много по-скъпо. Рейли следеше дискретно хора от много години и се беше научил да остава незабелязан. Можеше да постига това почти навсякъде освен в Харлем, но за там ФБР имаше агенти негри, които да вършат тази работа.
Сега вече беше абсолютно сигурен, че Суворов продължаваше да гледа все в една посока. Правеше го небрежно, като използваше огледалото на бара. Дори беше седнал така, че очите му съвсем естествено да гледат в тази посока. Но хора като него не правеха нищо случайно. Бяха обучени да мислят и за най-малката подробност, дори за евентуален провал. Да се чуди човек как глупаво се беше издънил този. Да го прекара някаква си проститутка, която преровила джобовете му, докато спял след чукането. Е, някои мъже независимо от това колко са хитри, понякога мислят с онази си работа… Рейли отново се извърна… Единият от китайците на далечната маса се извини на сътрапезниците си, стана и тръгна към тоалетната. Рейли помисли веднага да направи същото, но… не. Ако работата бе нагласена предварително, подобна стъпка от негова страна щеше да предизвика съмнения… „Търпение, Мишка“, каза си той и се обърна отново към огледалото, за да наблюдава главния обект. Конев/Суворов остави чашата си на бара и се изправи.
— Олег, искам да ми посочиш къде е мъжката тоалетна — каза агентът от ФБР. — След петнадесет секунди.
Провалов отброи секундите и след това посочи с ръка към главния вход. Рейли го потупа по рамото и се отправи в указаната посока.
Ресторантът „Княз Михаил Киевски“ беше добро заведение, но пред тоалетната нямаше служител от персонала като в повечето европейски ресторанти, може би защото американците се чувстваха неудобно от подобна практика, а може би и защото управата беше решила, че това са ненужни разходи. Рейли влезе и видя три писоара, два от които бяха заети. Свали ципа на панталона си и се облекчи. След това го вдигна и се обърна, за да си измие ръцете, като същевременно погледна надолу само с крайчеца на окото си и видя, че двамата мъже си размениха погледи. Руснакът беше по-висок. В тоалетната имаше кърпа за ръце, която се издърпваше — нещо, което в Америка вече почти не практикуваха. Рейли дръпна надолу кърпата и си избърса ръцете. Не можеше да се бави повече. Докато вървеше към вратата, бръкна в джоба си и извади малко навън ключовете от колата. Изпусна ги точно в момента, когато отваряше вратата, и тихо изруга: „Мамка му“, докато се навеждаше да ги вземе, закрит за погледите им от стоманената преграда. Взе ги и се изправи. И точно тогава видя това, което искаше. Направиха го много добре. Можеха да проявят повече търпение, но вероятно и двамата не обърнаха внимание на американеца, а бяха опитни професионалисти. Едва се допряха един до друг и съприкосновението стана под кръста, за да не бъде видяно от някой случаен наблюдател. Но Рейли не беше случаен и само с крайчеца на окото си видя какво стана. Това беше класическа случайна размяна с докосване и беше изпълнена толкова добре, че дори опитен агент като него не можа да види кой на кого предаде нещо и какво бе то. Агентът от ФБР излезе навън, отправяйки се към стола си на бара, където даде знак на бармана да му донесе питието, което реши, че си е спечелил.