Имаше един начин. Ако родиш бебето вкъщи без медицинска помощ и ако то поемеше първата глътка въздух, държавата не можеше да го убие. Имаше някои неща, с които дори правителството на Китайската народна република се съобразяваше, и едно от тях беше, че не можеше да се убива живо, дишащо дете. Но докато то поемеше тази глътка въздух, дотогава не беше нещо повече от парче месо на пазара. Имаше дори слухове, че държавата продава органи на абортирани деца на световния пазар, които да бъдат използвани за медицински цели, а семейство Ян вярваха в тях. И така, те решиха Лянхуа да роди вкъщи, след което възнамеряваха да уведомят държавата за свършения факт и евентуално да го кръсти преподобният Ю. До този момент госпожа Ян се поддържаше в добра физическа форма, ходеше по два километра на ден, хранеше се пълноценно и изобщо правеше всичко, което се препоръчваше в литературата за бъдещите майки. А ако нещата тръгнеха на зле, винаги можеха да отидат за съвет при преподобния Ю. Планът помогна на Лянхуа да преодолее стреса (всъщност това си беше направо сърцераздирателен ужас) от незаконната си бременност.
— Е? — попита Райън.
— Рътлидж има всички нужни качества, а и ние му дадохме най-подробни инструкции. Той ще ги изпълни добре. Въпросът е дали китайците ще се съгласят да играят по правилата.
— Ако не се съгласят, за тях ще стане по-трудно — каза президентът с твърда нотка в гласа. — Ако си мислят, че могат да ни шантажират, Скот, време е да разберат кой е по-силният.
— Те ще се съпротивляват. Помни, че само преди четири седмици направиха поръчка за четиринадесет „Боинг“-777. Ще отменят първо нея, ако с нещо ги ядосаме. Това са много пари и много работни места за компанията „Боинг“ в Сиатъл — предупреди държавният секретар.
— Никога не съм одобрявал шантажирането, Скот. Освен това в случая имаме класически пример на измама. Ако по някакви съображения ние не го направим сега, ще загубим десет пъти повече пари и десет пъти повече работни места, и то не само в един бранш. А това означава, че онези от телевизията няма да кажат нещо добро за нас. Е, аз не съм тук, за да угаждам на проклетите медии. На този пост съм, за да служа на народа по най-добрия начин, Скот. И Бог да ми е свидетел, че ще го направя — обеща президентът на Съединените щати на своя гост.
— Не се съмнявам, Джак — отвърна Адлер. — Само помни, че няма да стане точно така, както ние го искаме.
— Не се и съмнявам. Но ако те започнат да ни погаждат разни номера, това ще им струва по 70 милиарда на година. Ние можем да минем без техните стоки. А могат ли те да минат без нашите пари? — попита Райън.
Държавният секретар не се почувства много удобно от този въпрос.
— Предполагам, че ще трябва да изчакаме и да видим — каза той.
21.
Проблясъци
— Какво научи снощи? — попита Рейли.
Щеше да пристигне със закъснение в посолството, но имаше чувството, че случаят с гранатомета, както го наричаше, започва по малко да се разплита. Директорът Мъри се интересуваше лично от него, защото и президентът проявяваше интерес, а това беше по-важно от ежедневните глупости на бюрото на Рейли.