— Здравейте, Номури сан — каза тя изненадана, а Фан каза само „Чаи“ и даде знак на друго момиче да го последва в кабинета. Не показа дали беше забелязал Номури, просто се прибра вътре.
— Здравейте, другарко Мин — каза на английски американецът. — Компютърът ви работи ли добре? — попита той.
— Да, благодаря.
— Радвам се. Е, ако имате някакви проблеми, ето ви визитната ми картичка.
— Благодаря. Настанихте ли се добре в Пекин? — попита тя любезно.
— Да, благодаря.
— Трябва да опитате китайската кухня и да не се придържате само към японската храна, въпреки че да си призная, напоследък много ми харесва японската наденица — каза му тя на всеослушание, без да й мигне окото.
Сърцето на Честър Номури не само подскочи, ами му се стори, че спря за цели десет секунди.
— А, да — успя да каже той, след като едва си пое дъх. — Те са много вкусни.
Мин само кимна, отиде при бюрото си и се съсредоточи в работата си. Номури се поклони любезно на всички в офиса и си тръгна. Но когато излезе в коридора, веднага се отправи към мъжката тоалетна, за да се облекчи.
„Боже Господи!“ Това беше един от проблемите с агентите. Понякога ставаха толкова неадекватни, като наркоман, усетил внезапно наркотика в кръвта си. Тогава те дърпат дракона за опашката, просто за да изпитат тръпката от риска, забравяйки, че опашката на дракона е много по-близо до устата му, отколкото изглежда. Беше глупаво да се излага на опасност. Той вдигна ципа на панталона си и си каза, че не беше нарушил никакви правила и се беше държал съвсем естествено при нейната закачлива забележка. Но трябваше да я предупреди да не се опитва да танцува по минно поле. Човек не знае къде ще си сложи крака и когато разбере, че е стъпил не там, където трябва, ставаше болезнено.
И в този момент внезапно разбра каква беше причината. Мин беше влюбена в него, затова си беше позволила тази волност. Иначе защо би го направила? Заради самата игра? Дали гледаше на всичко това като на игра? Не. От нея не ставаше проститутка. Вярно, че в сексуално отношение беше много добра, може би прекалено добра, каза си Номури, отправяйки се към асансьора. След като беше казала това, сигурно тази вечер щеше да го посети. На път за вкъщи трябваше да мине в магазина за напитки, за да купи още от онова ужасно японско уиски по 30 долара литъра. Един трудещ се човек не би могъл да си позволи да се напие тук освен с местните питиета, които бяха направо отвратителни. Но Мин беше изложила на показ тяхната връзка, рискувайки живота си пред министъра и нейните колежки, и това беше много по-обезпокоително за Номури от нейната шегичка за онази му работа и привързаността й към нея.
„Господи! Нещата започват да стават прекалено сериозни“ — помисли си той. Но какво можеше да направи? Беше я прелъстил, направи я шпионин, а тя се беше увлякла по него вероятно защото беше по-млад от онзи дърт мръсник, за когото работеше, и на нея й беше много по-приятно. Е, той се справяше доста добре със секса и това повдигаше мъжкото му самочувствие и въпреки че беше чужденец в друга страна, все пак трябваше по някакъв начин да задоволява и тези си потребности. А с нея това беше по-безопасно за задачата му, отколкото да се захване с някоя проститутка от бар. Същевременно той не искаше и да си помисли за някакво по-сериозно обвързване в реалния си живот…
… Но къде беше чертата между едното и другото? Като се изключи, разбира се, фактът, че докато тя беше увлечена по него, нейният компютър щеше да продължава да изпраща за другия свят записките, които тя правеше…
Пак се налагаше да го правят след края на редовното работно време. Благодарение на единайсетчасовата разлика във времето материалите бяха готови на бюрата на американските държавници скоро след закуска. За Мери Патриша Фоли утрините не бяха толкова напрегнати както преди. Най-малката й дъщеря още не беше постъпила в колеж, но предпочиташе сама да си приготвя овесената каша и вече ходеше сама на училище, което даваше възможност на майка й да поспи сутрин още двадесет и пет минути. Двадесетте години, прекарани като оперативен разузнавач и майка, бяха напълно достатъчни да я побъркат, но на нея този живот всъщност й харесваше. Това се отнасяше особено за годините, прекарани в Москва, където си вършеше работата право в утробата на звяра и по едно време успя да причини на копелето сериозна язва, спомни си тя с усмивка.