А и познанството му с руския детектив Провалов никак нямаше да навреди на кариерата му. Така те бяха установили връзка между бивш офицер от КГБ и китайската служба за сигурност. А това беше свързано с разследването на онзи случай с гранатомета в Москва. Господи! Дали китайците нямат пръст в тази работа? Ако е така, какво можеше да означава? Е, трябваше да уведоми за това семейство Фоли. Директор Мъри вдигна телефона. Десет минути по-късно документът от Москва беше изпратен от неговия факс за Ленгли, но за да бъде сигурен, че онези от ЦРУ няма да спечелят похвали за сметка на ФБР, едно копие беше изпратено по куриер на Белия дом и беше предадено на д-р Бенджамин Гудли, който със сигурност щеше да го покаже на президента преди обяд.
Вече беше свикнал да познава чукането й на вратата. Номури остави питието, скочи и отвори пет секунди след първото почукване.
— Мин! — каза Чет.
— Номури сан! — поздрави го тя.
Той я дръпна вътре, затвори вратата и я заключи. След това я повдигна и страстно я прегърна почти без да преиграва.
— Значи ти харесва японската наденица, а? — попита той и я целуна.
— Ти дори не се усмихна, когато го казах. Не беше ли смешно? — попита тя, разкопчавайки няколко копчета на блузата.
— Мин! — Но след това той се поколеба и опита нещо, което беше научил същия ден. — Бау бей — каза Номури. Преведено, това означаваше: „Скъпа!“
Мин се усмихна, като го чу, и отговори:
— Шин Ган — което буквално означаваше „сърце и черен дроб“, но в контекста значеше „От сърце и душа!“
— Скъпа — каза Номури, след като я целуна, — ти разказваш ли за нашата връзка в службата?
— Не. На министър Фан това може да не му хареса. Но другите момичета в офиса няма да имат нищо против, ако разберат — обясни тя с кокетна усмивка. — Обаче знае ли човек!
— Тогава защо рискуваш с такива шеги, освен ако не искаш да те компрометирам?
— Ти нямаш чувство за хумор — каза Мин. После мушна ръка под ризата му и погали гърдите му. — Но това няма значение. Имаш други неща, от които се нуждая.
След това настъпи време за деловите въпроси.
— Бау бей?
— Да?
— Компютърът ти работи ли добре?
— Да — увери го тя с известно безразличие.
Лявата му ръка нежно галеше тялото й.
— Някои от другите момичета в офиса използват ли компютрите си, за да сърфират в мрежата?
— Само Чаи. Фан я използва като мен. Всъщност той я харесва повече. Смята, че има по-добра уста.
— А? — И за да смекчи въпроса, Номури се усмихна.
— Нали ти казах, че министър Фан е стар човек. Понякога се нуждае от по-специално окуражаване. А Чаи не е толкова против това. Фан й напомня за дядо й — каза Мин.
— Значи всички момичета в службата споделят преживяванията си с министъра?
Мин се засмя.
— Разбира се, всички го правим.
„По дяволите!“ — каза си Номури. Винаги беше мислил, че жените са по-… дискретни и само мъжете се хвалят с подобни неща в съблекалнята.
— Първия път, когато той го направи с мен — продължи тя, — не знаех какво да правя. Затова помолих Чаи за съвет. Тя работи най-отдавна там. Каза ми просто да се радвам и да се опитвам да му доставя удоволствие. И той може да ми купи въртящия се стол, който си бях харесала. Чаи сигурно се отнася много добре с него. Миналия ноември й подари нов велосипед. Тя има по-големи гърди от моите, но аз съм по-хубава. Обаче е по-привързана към него и го харесва. Поне повече от мен. Аз не искам ново колело.
— Какво означава това — попита Роби Джексън.
— Не сме съвсем сигурни — призна директорът на ЦРУ. — Фан е разговарял надълго с нашия стар приятел Цзян Хансан. Говорили са за преговорите с нашия търговски екип, които започват утре. По дяволите! — Ед Фоли си погледна часовника. — Т.е. след 14 часа. И изглежда, че те искат отстъпки от нас, вместо да ни предлагат такива. Ядосани са повече, отколкото очаквахме, за това, че признахме Тайван.
— Да вървят на майната си! — каза Райън.
— Джак, споделям чувствата ти, но да не влагаме прекалено много емоции за това какво мислят те — предложи Фоли.