— Да си ченге в Сицилия не е като да патрулираш по лондонската „Оксфорт стрийт“.
— Да, предполагам — съгласи се Чавес. — Но той не допусна нито един празен изстрел срещу симулатора, което никак не е лошо. Другият, който може да се похвали с това, е Еди Прайс.
Компютризираният симулатор за тренировки по стрелба в Хиърфорд беше особено безмилостен в сервирането на всевъзможни тактически ситуации до такава степен, че при една от тях 12-годишно момче грабва автомат АК-74 и може да те простреля, ако не внимаваш. Другият мръсен номер е този с жената, която държи бебе, току-що взело пистолет от мъртъв терорист, и гледа с невинно изражение приближаващите се Мъже в черно. Динг я беше повалил веднага, но на следващата сутрин намери на бюрото си парцалена кукла, върху чието лице бяха размазали кетчуп от „Макдоналдс“. Момчетата от „Рейнбоу“ имаха живо, но понякога доста перверзно чувство за хумор.
— И какво точно се очаква от нас да правим?
— Ще помагаме на бившето Осмо главно управление на КГБ, което е тяхната Служба за охрана — обясни Джон. — Имат неприятности с местни терористи, вероятно чеченци и от други националности, които искат да се отцепят от Русия. Помолиха ни да им помогнем в обучението на техните момчета да се справят с тях.
— Добри ли са? — попита Динг.
Рейнбоу шест сви рамене.
— Добър въпрос. Личният им състав е като този на бившето КГБ, но имат подготовката на частите от Спецназ. Вероятно са професионалисти, а не срочно служещи от Червената армия. Сигурно всички имат офицерски звания, но изпълняват сержантски задачи. Предполагам, че са достатъчно добри, достатъчно мотивирани, вероятно в добра физическа форма и разбират значението на мисията си. Не знам дали ще се окажат толкова добри, колкото би трябвало. — Вероятно не, помисли си Джон. — Но до няколко седмици трябва да им дадем правилната насока.
— Значи ще обучаваме най-вече техни инструктори?
— И на мен така ми се струва — кимна с глава Кларк.
— Това е добре — съгласи се Чавес, когато им донесоха менюто за обяд. Защо ли, запита се той, в самолетите никога не дават за ядене нещо, което ти се яде? Това беше меню за вечеря, а не за обяд. Какво му е толкова лошо на един хамбургер и пържени картофи? Е, поне бирата щеше да е добра. Едно от нещата, които му харесваха от живота в Обединеното кралство беше бирата. Със сигурност в Русия нямаше да е добра.
Изгревът в Пекин е доста мизерно нещо заради мръсния въздух, помисли си Марк Грант. По някаква причина той не беше напълно в синхрон с местното време, въпреки черната капсула и планирания сън. Събуди се още при първите слънчеви лъчи, които се мъчеха да пробият въздуха — толкова мръсен, колкото в най-тежките дни за Лос Анджелис. В КНР сигурно нямаше агенция за контрол на замърсяването на въздуха, а тук още нямаше и толкова много автомобили. Ако един ден те се увеличат, Китай може да разреши проблема си със свръхнаселетостта чрез масово обгазяване. Той не беше достатъчно запознат с екологичните проблеми в марксистките държави, но от тях вече не бяха останали много. Грант никога не беше пушил. Това беше порок, който работещите на борсата до голяма степен бяха преодолели — там стресът от самата работа беше достатъчно убийствен. От тукашния мръсен въздух очите започнаха да го сърбят…
Той нямаше какво да прави и се чудеше как да убие времето. След като се събуди, повече не можа да заспи. Реши да запали нощната лампа и да прегледа някои документи, повечето от които му бяха дадени, без да се очаква, че ще ги прочете. Целта на дипломацията, беше казал комадор Спок в телевизионния сериал „Стар трек“, е да удължава кризата. Сегашните преговори лъкатушеха толкова много, че в сравнение с тях Мисисипи изглеждаше права като лазерен лъч. Но както и Бащата на водите, те все пак трябваше да влязат в някакво русло, да стигнат океана или там, където би трябвало да отидат. Но какво го беше събудило тази сутрин? Той погледна през прозореца и видя размазаното оранжево слънце, което се издигаше над хоризонта и осветяваше сградите. Грант ги намираше за грозни, но знаеше, че просто не е свикнал с тях. И тези в Чикаго не приличаха точно на Тадж Махал, а дървената къща от детството му не беше Бъкингамският дворец. Въпреки това чувството, че се намира на съвършено друго място, беше завладяващо. Всичко наоколо му беше чуждо, а и той не беше достатъчно космополит, за да го преодолее. То приличаше на забавната музика, която се чува в големите магазини. Не й обръщаш внимание, но тя е там. Беше като някакво предзнаменование, но Грант отпъди тази мисъл. Нямаше причина за подобно нещо. Той не знаеше, че много скоро ще бъде опроверган.