— Би било много любезно от ваша страна.
— Добре, да тръгваме тогава.
Уайз се изправи и посочи на екипа вратата. Хората му разглобиха техниката за секунди и всички излязоха.
Оказа се, че болницата „Лонфу“ е само на няколко километра по-нататък. Като я видя, Уайз си помисли, че нейният архитект сигурно е бил сляп. В нея липсата на всякаква естетика беше толкова очебийна, че я отличаваше дори и от другите сгради в тази страна. Изглежда, че през 50-те години комунистите бяха избили всички, които имаха някакво чувство за стил и никой не се беше опитал да заеме мястото им.
Като повечето репортери, екипът на Си Ен Ен се втурна през входната врата като полицейски отряд. Камерата на оператора беше на рамото му, а тонрежисьорът беше до него. Бари Уайз и продуцентът ги следваха, оглеждайки се за подходящи първи кадри.
Беше направо комплимент да се каже, че фоайето на болницата е мизерно. Обстановката в държавния затвор в Мисисипи беше много по-приятна. Към това се прибавяше и острата миризма на дезинфектанти, която кара кучетата да се свиват, когато влязат в кабинета на ветеринаря, а децата да стиснат по-силно вратовете на майките си, страхувайки се от приближаващата игла.
Бари Уайз имаше способността да действа безпогрешно в напрегната обстановка. Той отдаваше това на службата си в морската пехота, въпреки че никога не беше участвал в бойни действия. Но една януарска нощ в Багдад той наблюдава от прозорците 40 минути преди самолетите „Стелт“ да пуснат първите бомби и продължи да гледа, докато стратезите на американските военновъздушни сили не докладваха за резултатите от първите сериозни попадения. Хвана продуцента за ръка и му каза да бъде нащрек. Другият бивш морски пехотинец кимна. Той вече имаше такава готовност от внезапно промененото изражение по лицата на тримата духовници, които бяха толкова спокойни преди телефонът да иззвъни. Щом като възрастният италианец имаше толкова мрачен вид, сигурно предстоеше нещо, което нямаше да бъде приятно. А така се получаваха добри репортажи. Освен това им оставаха няколко секунди за връзката със сателита. Като ловци, ослушващи се при всяко помръдване на листата в гората, четиримата мъже от Си Ен Ен се озъртаха за дивеча, готови за стрелба.
— Преподобни Ю! — извика Ян Куон и почти се затича към тях.
— Ваше преосвещенство, това е моят енориаш г-н Ян.
— Бонджорно — поздрави го любезно Ди Мило.
Той се огледа и видя, че репортерите ги снимат, но се държат настрани и не са толкова натрапчиви, колкото би очаквал. Докато Ю разговаряше с Ян, той отиде при Бари Уайз, за да му обясни ситуацията.
— Правилно забелязахте, че отношенията между католици и баптисти не винаги са толкова приятелски, колкото би трябвало, но по този въпрос сме напълно единни. Горе служители на държавата искат да убият едно бебе. Ю иска да спаси детето. Франц и аз се опитваме да им помогнем.
— Може да стане голяма каша, сър — предупреди Уайз. — Органите за сигурност в тази страна са доста груби. И преди съм имал възможност да се уверя в това.
Във физическо отношение Ди Мило не беше внушителна фигура. Беше нисък и поне с петнадесет килограма повече от нормалното тегло за него, прецени американецът. Косата му оредяваше, а кожата на лицето му беше сбръчкана от възрастта. Сигурно се задъхва, ако изкачи десетина стъпала. Въпреки това от кардинала се излъчваше мъжественост, която Уайз не беше забелязал преди. Неговата блага усмивка и любезно държане се бяха изпарили. Сега той приличаше повече на генерал на бойното поле.
— Животът на едно невинно дете е в опасност, сеньор Уайз — каза Ди Мило и за него това беше достатъчно. Кардиналът отиде при китайския си колега.
— Засне ли това? — попита Уайз оператора Пийт Никълс.
— Страхотно, Бари — отвърна човекът зад камерата.
Ян посочи накъде да вървят и Ю се отправи натам. Ди Мило и Шепке ги последваха.
В приемната служителят вдигна телефона и се обади някъде. Екипът на Си Ен Ен последва останалите по стълбите към втория етаж.
Родилното отделение имаше още по-мизерен вид от помещенията на първия. Чуваха се викове, крясъци, стенания на раждащи жени, защото в Китай здравното осигуряване не хабеше средства за упойки на жените. Уайз видя как Ян, бащата на бебето, спря в коридора, опитвайки се да различи сред виковете гласа на жена си. Очевидно не можеше да се ориентира. След това отиде при бюрото на сестрата.
Уайз не трябваше да знае китайски, за да разбере за какво става дума. Подкрепян от преподобния Ю, Ян настоя да му кажат къде е жена му. Старшата сестра пък ги попита какво правят тук и нареди веднага да напуснат! Но Ян, изпълнен едновременно с достойнство и страх, отказа и повтори въпроса си. Старшата сестра пак му каза да се маха. След това той сериозно наруши правилата, като се пресегна през бюрото и я сграбчи. Това се видя по израза на лицето й. Тя беше напълно шокирана от факта, че някой така безцеремонно беше оспорил авторитета й на държавен служител. Опита се да се отдръпне назад, но той я държеше здраво и за първи път тя прочете в очите му, че вече не го е страх. Сега в тях се виждаше само убийствен гняв, защото човешките инстинкти бяха заличили всички социални условности, с които се беше съобразявал през своите трийсет и шест години. Жена му и детето бяха в опасност тук, в този момент. Лицето му приличаше на огнедишащ дракон, който не се интересува от последствията.