Това беше достатъчно за полицаите. Те се обърнаха към натрапилите се посетители.
— Веднага напуснете! — нареди им старшият, а по-младият сложи ръка върху служебния си пистолет.
— Не! Не! — отговориха едновременно Ян Куон и Ю Фаан.
— Докторът каза, че трябва да напуснете — настоя полицаят. Не беше свикнал обикновени хора да не се подчиняват на заповедите му. — Излезте веднага!
Докторът си каза, че сега е моментът да изпълни неприятното задължение и да си върви у дома. Той изправи стола и го избута до мястото, където трябваше да бъде.
— Няма да направите това! — този път се обади Ю, който говореше с целия морален авторитет, който образованието и статутът му даваха.
— Ще го изведете ли навън? — попита гневно докторът, докато нагласяваше стола.
Куон беше в неизгодна позиция да направи нещо, защото стоеше до главата на жена си. За негов ужас той видя как докторът вдига спринцовката и си наглася очилата. Точно тогава жена му, която сякаш отсъстваше през последните две минути, пое дълбоко въздух и се напъна.
— А — каза докторът.
Главата на плода беше се показала изцяло и оставаше само да…
Преподобният Ю беше виждал много злини в живота си като повечето духовници. При тях това се случва толкова често, колкото и при дългогодишните полицаи. Но да види как убиват едно бебе пред очите му беше прекалено много. Той грубо изблъска по-младия полицай и удари доктора отзад по главата, отхвърляйки го вдясно, а след това скочи отгоре му.
— Засне ли това? — попита Бари Уайз в коридора.
— Да — потвърди Никълс.
Младият полицай се почувства засегнат не толкова от нападението срещу доктора, а по-скоро от факта, че този гражданин беше посегнал на униформен служител от въоръжената народноосвободителна полиция. Разгневен, той извади пистолета си от кобура и от объркана ситуацията стана смъртоносна.
— Не! — извика кардинал Ди Мило, приближавайки се до полицая.
Той се обърна по посока на гласа, видя възрастния куай (т.е. чужденец), облечен в много странни дрехи, който се насочваше към него с враждебен вид. Първата реакция на полицая беше да удари чужденеца в лицето със свободната си лява ръка.
Ренато, кардинал Ди Мило, не беше удрян от детството си и посегателството срещу неговата персона беше още по-обидно поради религиозния му и дипломатически статут. Да го удари този хлапак! Той отстъпи назад след удара, а след това изблъска встрани мъжа, за да се притече на помощ на Ю и да му помогне да държи доктора убиец далеч от бебето, което беше на път да се роди. Докторът пълзеше по пода, държейки спринцовката високо във въздуха. Кардиналът я сграбчи с ръка и я захвърли срещу стената. Тя не се счупи, защото беше пластмасова, но металната игла се изви.
Ако полицаите си даваха сметка какво се случваше или ако бяха по-добре обучени, всичко щеше да спре дотук. Но те не бяха и затова не стана така. Сега пък по-старшият полицай измъкна пистолета си. Използва го, за да удари италианеца отзад по главата, но не го направи сръчно и успя само да го зашемети и да разцепи кожата.
Тук дойде ред на монсеньор Шепке. Неговият кардинал, човекът, на когото беше задължен да служи и да защитава, беше нападнат. Той беше духовник, не можеше да използва сила за нападение, но можеше да брани. Това и направи. Сграбчи старшия полицай за ръката, която държеше пистолета и я изви в по-безопасна посока, за да не сочи към останалите в стаята. Но пистолетът все пак изгърмя и въпреки че куршумът се сплеска в бетонния таван, трясъкът в малката стая беше оглушителен.
По-младият полицай си помисли, че са нападнали другаря му. Той насочи пистолета си и стреля, но не улучи Шепке, а уцели кардинал Ди Мило в гърба. Големокалибреният куршум прониза тялото и излезе отпред, пробивайки далака на духовника. Болката изненада Ди Мило, но погледът му беше фокусиран върху появяващото се бебе.
Гърмежът беше стреснал Лянхуа и напънът, който последва, беше чисто рефлекторен. Бебето се показа и щеше да падне с главата надолу върху твърдия под, ако преподобният Ю не беше протегнал ръце и не беше предотвратил това, спасявайки по този начин живота на новороденото. Той лежеше на една страна и чак тогава видя, че при втория изстрел неговият приятел католик беше сериозно ранен. Като държеше бебето, той се изправи на крака и погледна гневно младия полицай.
— Куай дан! — извика той: — Негодник!
Забравяйки за детето в ръцете си, той се втурна напред към объркания и изплашен полицай. Онзи реагира автоматично като робот, протегна ръка напред и простреля баптисткия проповедник право в челото. Ю се завъртя и се строполи върху кардинал Ди Мило, падайки по гръб така, че гърдите му поеха като възглавница новороденото.