— Знам, татко, но не можем да изпратим ФБР да арестува тяхното правителство. Тук ние сме силни, но не сме богове и колкото и да ми се иска да изпратя някоя гръмотевица по главите им, не мога.
— И така, какво ще направим?
— Още не сме решили. Ще ти съобщя, когато стане — обеща Котаракът на баща си.
— Непременно — каза Хошая и затвори телефона по-бързо от обикновено.
— Господи, татко! — прошепна Роби в слушалката. След това се запита доколко отношението на баща му беше показателно за настроенията на религиозната общност. Най-трудното беше да се разбере как ще реагира обществеността. Хората не се замислят много-много, когато вземат отношение по това, което им се показва по телевизията. Ако видят на екрана как някой държавен глава изхвърля малко кученце през прозореца на колата си, асоциацията на гражданите за защита на животните може да поиска скъсване на дипломатическите отношения, а в Белия дом щяха да пристигнат милиони протестни телеграми и имейли. Джексън си спомняше един случай в Калифорния, когато убийството на куче предизвика по-бурна реакция, отколкото убийството на отвлечено момиченце. Добре че поне копелето, убило момиченцето, беше заловено и осъдено на смърт. Обаче онзи задник, който хвърли кученцето под колелата на автомобилите, не беше разкрит въпреки купищата пари, събрани като награда за залавянето му. Е, това стана в района на Сан Франциско и това донякъде обясняваше нещата. Америка не би трябвало да гради политиката си на базата на емоции, обаче Америка беше демокрация и избраните на отговорните правителствени постове лица трябваше да се съобразяват с мнението на хората. Никак не беше лесно, особено за трезвомислещите, да предвидят какви ще бъдат емоциите на обществеността като цяло. Можеше ли, теоретично погледнато, онова, което беше показано на телевизионния екран, да се отрази отрицателно на международната търговия? Без съмнение, и в това беше цялата работа. Джексън стана и отиде до кабинета на Арни.
— Имам въпрос — каза той, влизайки.
— Питай — отвърна началникът на кабинета.
— Как ще реагира обществеността на тази дивотия в Пекин?
— Още не е ясно — отвърна Ван Дам.
— А как ще разберем?
— Обикновено просто изчакваш, за да видиш. Не си падам много по социологическите проучвания. Предпочитам да съдя за общественото мнение по статиите във вестниците, писмата на читателите, както и от пощата, която пристига тук. Тази работа те тревожи, нали?
— Да — кимна Роби.
— И мен. От организацията „Защита на правото на живот“ ще се нахвърлят върху нас като лъвове на куца газела. Същото ще направят и онези, които не обичат КНР. В Конгреса има много такива. Ако китайците си мислят, че тази година ще могат да влязат в Международния валутен фонд, направо се заблуждават. Отношенията на КНР с международната общественост ще се превърнат в кошмар за тях, но според мен те не си дават сметка за последиците. Мисля също, че на никого няма да се извинят.
— Да. Баща ми току-що ме измъчи във връзка със случая — каза вицепрезидентът Джексън. — Ако останалите представители на духовенството реагират като него, ще стане голям пожар. Китайците трябва да се извинят съвсем недвусмислено и да го направят бързо, ако не искат да понесат още по-големи загуби.
Ван Дам кимна в знак на съгласие.
— Да, но няма да го сторят. Прекалено горди са.
— Човек е горд, докато не падне на земята — отбеляза Котаракът.
— Да, обаче гордостта изчезва едва след като почувстваш болката от счупения крак, адмирале — поправи Ван Дам вицепрезидента.
Райън влезе напрегнат в залата за пресконференции на Белия дом. Обичайните телевизионни камери вече бяха там. Вероятно Си Ен Ен и „Фокс“ щяха да предават на живо, а може би и кабелната телевизия Си Пи Ей Ен. Другите просто щяха да направят запис и да го пуснат по местните канали в централните вечерни новини. Той отиде до катедрата и отпи глътка вода, преди да се взре в лицата на събралите се около тридесетина репортери.
— Добро утро — започна Джак, хващайки се здраво с ръце за катедрата. Така постъпваше, когато беше ядосан. Не знаеше, че това също беше известно на репортерите, които можеха да го забележат от местата си.
— Всички видяхме ужасните кадри по телевизията тази сутрин, смъртта на кардинал Ренато ди Мило — папски нунций в КНР, и на преподобния Ю Фаан, който, доколкото ни е известно, е от Република Китай и е завършил Свободния университет „Робъртс“ в Оклахома. На първо място искам да изразя съболезнованията на Съединените американски щати на семействата на двамата мъже. Освен това ние призоваваме Китайската народна република да започне незабавно разследване на тази ужасна трагедия, за да се установи сбъркал ли е някой и ако наистина е допуснал грешка, този човек или тези хора да бъдат осъдени с цялата сила на закона.