Смъртта на един дипломат, причинена от правителствен служител, е грубо нарушение на международните договори и конвенции. Това само по себе си е нецивилизован акт, който трябва да бъде санкциониран бързо и решително, колкото е възможно по-скоро. Мирните отношения между държавите не могат да съществуват без дипломация, а дипломацията не може да се осъществява от други, освен от онези мъже и жени, чиято лична сигурност е неприкосновена. Така е от хиляди години. По тази причина дори по време на воина животът на дипломатите е бил защитаван от всички страни. Ние настояваме правителството на КНР да даде обяснение по повод трагичната случка и да предприеме съответни действия, за да гарантира, че подобни неща никога няма да се повтарят в бъдеще. С това завършвам декларацията си. Въпроси? — Райън вдигна очи, опитвайки се да не изглежда прекалено подготвен за бурята, която щеше да последва.
— Господин президент — каза представителят на Асошиейтед прес, — двамата загинали духовници са били там, за да попречат на един аборт. Това повлия ли на вашата реакция по повод инцидента?
Райън се направи на изненадан от този глупав въпрос:
— Моето отношение към абортите е добре известно на обществеността, но според мен дори онези, които се обявяват в тяхна защита, биха реагирали негативно на това, което се случи. Въпросната жена не е решила сама да абортира, а китайските власти са се опитали да й наложат волята си, като убият напълно износено дете в момента на раждането му. Ако някой в Съединените щати постъпи така, той щеше да бъде обвинен в извършване на углавно престъпление и вероятно не само по един параграф. Но това е правителствена политика на Китайската народна република. Както знаете, аз лично съм против абортите по морални съображения, обаче това, което видяхме тази сутрин по телевизията, е по-лошо. Това е акт на необяснимо варварство. Тези двама смели мъже се опитаха да го предотвратят и бяха убити, обаче, да благодарим на Бога, бебето е останало живо. Следващият въпрос? — Райън посочи към една журналистка, известна с неудобните си въпроси.
— Господин президент — каза репортерката на в. „Бостън глоуб“, — действията на властите произтичат от политиката на КНР за контрол над раждаемостта. Наша работа ли е да критикуваме вътрешната политика на тази страна?
„Господи“, помисли си Райън, „още една провокация.“
— Знаете, че някога един човек на име Хитлер се опита да влияе върху прираста на населението в своята страна, а всъщност и на много други европейски държави, чрез избиване на душевноболни, социално неприемливи и такива, чиито религиозни вярвания не му допадаха. Е, да, Германия беше суверенна държава и ние дори имахме дипломатически отношения с Хитлер до декември 1941 година. Обаче да искате да кажете, че Америка няма право да се противопоставя на политика, която счита за варварска, само защото това е официалната политика на една държава? Херман Гьоринг се опита да излезе с подобна защита на Нюрнбергския процес. Искате ли Съединените американски щати да признаят подобна практика? — попита Джак.
Репортерката беше свикнала да задава въпроси, а не и да им отговаря. В този момент тя видя, че камерите са насочени към нея и че денят й няма да е от най-приятните. Но отговорът й можеше и да е по-добър.
— Господин президент, възможно ли е вашите възгледи за абортите да са повлияли върху реакцията ви в случая?
— Не, госпожо. Аз съм против убийството много по-отдавна, отколкото против абортите — отвърна хладно той.
— Обаче вие току-що сравнихте Китайската народна република с хитлеристка Германия — подчерта репортерката на „Глоуб“. — Не можете да говорите за тях по такъв начин!
— И двете страни споделят възгледи по отношение на контрола върху раждаемостта, които са несъвместими с американските традиции. А вие одобрявате ли жените да бъдат карани да правят аборти в късен стадий на бременността против волята им?
— Сър, аз не съм президентът — отвърна репортерката и си седна на мястото, избягвайки да отговори на въпроса, но не можа да скрие, че се изчерви.
— Господин президент — започна репортер от „Сан Франциско Екзаминър“, — независимо дали ни харесва или не, Китай сам решава какви закони да има, а двамата души, които загинаха тази сутрин, са попречили на изпълнението им.
— Навремето, когато бях ученик в гимназията, преподобният доктор Мартин Лутър Кинг попречи на изпълнението на закони на щатите Мисисипи и Алабама. Тогава вашият вестник обяви ли се против неговите действия?