— Да, но тогава…
— Ние признаваме суверенното право на всеки човек да има лични убеждения, нали така? — контрира Джак. — Този принцип е валиден още от времето на свети Августин, когато той казва, че един несправедлив закон не е закон. Предполагам, че и вие от медиите сте съгласни с този принцип. Дали обаче това не се отнася само за случаите, когато сте съгласни с човека, който действа ръководен от него? Това справедливо ли е от интелектуална гледна точка? Аз лично не одобрявам абортите. Знаете го. Бях подложен на много остри критики за това мое лично убеждение, някои от които бяха отправени и от тук присъстващите. Добре. Конституцията ни разрешава да имаме такива убеждения, каквито намерим за добре. Обаче Конституцията не ми позволява да не приложа строгостта на закона срещу хората, които взривяват клиники за аборти. Аз симпатизирам на техните принципни възгледи, но не мога да се съглася и не симпатизирам на прибягването до насилие с политически цели. Ние наричаме това тероризъм и то е противозаконно, а аз съм положил клетва да прилагам изцяло и справедливо законите при всички случаи, независимо от това какво мисля и не мисля по даден въпрос.
Защото, дами и господа, ако не ги прилагам безпристрастно, тогава това няма да е принципност, а идеология, а тя няма да е много от полза каква насока да дадем на живота си и как да управляваме страната.
А сега към по-общия въпрос. Казвате, че Китай сам избира законите си. Така ли е? Така ли е наистина? За съжаление Китайската народна република не е демократична страна. Там законите се определят от един малоброен елит. Двамата смели мъже вчера загинаха, обявявайки се против тези закони, и успяха да спасят живота на едно неродено дете. Човешката история познава много случаи, при които хората са загивали за по-недостойни каузи. Както и да го погледнем, тези хора са герои но според мен никой в тази зала, а всъщност и никой в нашата страна, не мисли, че те е трябвало изобщо да умират, независимо дали като герои, или не. Наказанието за гражданско неподчинение не е смърт. Дори и по време на най-черните дни през 60-те години, когато чернокожите американци се бореха за гражданските си права, полицията в южните щати не прибягна до масови убийства. Местните ченгета и онези членове на ку-клукс-клан, които престъпиха тази черта, бяха арестувани и осъдени от ФБР и Министерството на правосъдието.
Накратко казано, между Китайската народна република и Америка има фундаментални различия и от двете системи аз предпочитам нашата.
Десет минути по-късно Райън се измъкна от залата и видя, че Арни го чака на площадката на стълбите.
— Много добре, Джак.
— А? — президентът се страхуваше от този тон в гласа му.
— Да. Ти току-що сравни Китайската народна република с хитлеристка Германия и ку-клукс-клан.
— Арни, защо медиите се толкова загрижени за комунистическите страни?
— Те не са и…
— Да бе, никак не са! Току-що сравних КНР с хитлеристка Германия и те за малко да се напикаят в гащите. Знаеш ли какво? Мао е избил повече хора, отколкото Хитлер. Това е добре известно. Спомням си, когато ЦРУ разгласи документите на проучването, но те не им обърнаха внимание. Да разбираме ли, че убийството на китайски граждани от Мао е по-малко осъдително от това, че Хитлер е убил някое нещастно полско копеле?
— Джак, и те имат своите предпочитания — каза Ван Дам на президента.
— Така ли? Бих искал от време на време някой от тях да ми покаже, че има своите принципи. — Казвайки това, Райън се отправи към кабинета си, а ушите му всеки миг можеха да изпуснат пара.
— Темперамента, Джак, темперамента — каза Арни, без да се обръща конкретно към някого.
Президентът все още не беше научил първия принцип в политиката — способността да се отнасяш към някой кучи син като към пръв приятел, защото интересите на страната ти зависят от това. Светът щеше да е много по-добро място, ако нещата бяха така прости, както Райън иска, помисли си началникът на кабинета. Но той не беше и не показваше, че ще стане.
Няколко пресечки по-нататък в Министерството на външните работи Скот Адлер вече беше приключил с похвалите по повод пресконференцията на президента и сега мислеше как да поправи пакостите, които Райън току-що беше сторил. Трябваше да седнат с Джак и да си поговорят за някои неща, като например за принципите, които му бяха толкова скъпи.
— Какво мислиш за това Джери?
— Хошая, според мен имаме един истински президент. Какво е мнението на сина ти за него?