— Джери, те са приятели от двадесет години, още от времето, когато и двамата преподаваха във военноморската академия. Срещал съм се с него. Той е католик, но можем да пренебрегнем този факт.
— Ще трябва. — Патерсън почти се усмихна — Не забравяй, че такъв беше и един от мъжете, които вчера бяха застреляни.
— При това италианец, сигурно е пийнал повече вино.
— Е, и Скип понякога си пийваше — каза Патерсън на чернокожия си колега.
— Не знаех — отвърна преподобният Джексън, обезпокоен от този факт.
— Хошая, живеем в несъвършен свят.
— Е, нали поне не е бил и танцьор. — Джексън се опита това да прозвучи като шега, но не беше съвсем.
— Скип ли? Никога не съм го виждал да танцува — отвърна преподобният Патерсън. — Между другото, имам идея.
— Каква, Джери?
— Какво ще кажеш тази неделя ти да произнесеш проповедта в моята църква, а аз в твоята? Сигурен съм, че и двамата ще говорим за живота и мъченичеството на китаеца.
— Кой пасаж ще използваш за основа на проповедта си? — попита изненадан и заинтересуван от предложението Хошая.
— Деяния — отвърна веднага Патерсън.
Преподобният Джексън се замисли. Не беше трудно да се сети за кой пасаж става дума. Джери беше добър познавач на Светото писание.
— Възхищавам се от избора ти, сър.
— Благодаря, пастор Джексън. Какво ще кажеш за предложението ми?
Преподобният Джексън се поколеба само за секунди.
— Преподобни Патерсън, за мен ще е чест да проповядвам в твоята църква и аз с удоволствие те каня в моята.
Преди 40 години, когато Джери Патерсън играеше голф в спонсорираната от църквата Малка лига, Хошая Джексън беше млад баптистки проповедник и самата идея да изнесе проповед в църквата на Патерсън щеше да бъде повод за линчуване. Но по волята Божия те бяха негови служители и щяха да скърбят за смъртта — мъченичеството — на друг божи служител с още по-различен цвят на кожата. Пред Бога всички мъже са еднакви и в това беше целият смисъл на вярата, която изповядваха. Двамата бързо започнаха да мислят как могат да променят стила си, защото въпреки че бяха баптисти и проповядваха Светото писание пред вярващи баптисти, техните аудитории малко се различаваха и изискваха по-различен подход. Но и двамата лесно можеха да се справят с това.
— Благодаря, Хошая. Знаеш ли, понякога трябва да признаваме, че вярата ни е по-голяма от самите нас.
Преподобният Джексън беше впечатлен. Никога не беше се съмнявал в искреността на белия си колега и те често бяха разговаряли по религиозни въпроси. За себе си Хошая признаваше, че Патерсън го превъзхожда като познавач на Светото писание, вероятно благодарение на по-продължителното си образование, но Хошая Джексън беше по-добър оратор и техните способности добре се допълваха.
— Какво ще кажеш да обядваме заедно, за да обсъдим подробностите? — попита Джексън.
— Днес ли? Свободен съм.
— Добре тогава. Къде?
— В областния голфклуб? Ти не играеш голф, нали? — попита с надежда Патерсън. Искаше да поиграе малко, а този следобед беше свободен.
— Никога не съм докосвал стик за голф в живота си, Джери — каза Хошая и добродушно се засмя. — Виж, Робърт да. Научи се в Анаполис и оттогава непрекъснато играе. Казва, че пердаши президента всеки път, когато се изправят един срещу друг.
Не беше ходил и в областния голфклуб „Уилоу глен“ и се запита дали в него членуват и чернокожи. Вероятно не. Щатът Мисисипи едва ли се е променил чак дотолкова, въпреки че отборът на „Тайгър Уудс“ беше участвал в местен турнир по голф, така че расовата граница поне вече беше премината.
— Е, той сигурно и мен ще ме бие. Следващия път, като дойде, можем да изиграем една игра. — Членството на Патерсън в „Уилоу глен“ му беше дадено по заслуги, което беше още едно преимущество да бъдеш пастор на богати енориаши.
Истината беше, че бял или черен, Джери Патерсън не беше двуличен и преподобният Джексън го знаеше. Той проповядваше Евангелието с чисто сърце. Хошая беше достатъчно възрастен, за да си спомня, че навремето това не беше много често явление, но и тези неща се бяха променили веднъж завинаги благодарение на Бога.
За адмирал Манкузо повдигнатите въпроси бяха същите, но от малко по-различен ъгъл. Той ставаше рано и успя да хване съобщението на Си Ен Ен като всички останали. Бригадният генерал Майк Лар също го беше гледал.
— Е, Майк, за какво е всичко това? — попита главнокомандващият въоръжените сили на САЩ в Тихоокеанския район, когато неговият началник на разузнаването пристигна за сутрешната сводка.
— Голяма каша, адмирале. Онези свещеници са си пъхали носовете където не трябва и са си платили за това. ВНА сериозно се е вкиснал. — ВНА беше кодовото съкращение на Върховния национален авторитет, т.е. президентът Джак Райън.