„И после ще искате да ви се даде статут на най-облагодетелствана нация в търговията, така ли?“ — помисли си Марк Грант. Това прилича много на среща с банкови инвеститори на „Уолстрийт“, само че от онези с пиратски наклонности.
— Министре, вие можете да наричате нашето поведение нецивилизовано, но ръцете ни не са изцапани с кръв — отвърна Рътлидж. — Напомням ви, че ние сме тук, за да водим търговски преговори. Можем ли да се върнем на тази тема?
— Господин Рътлидж, Америка няма право едновременно да подлага на диктат Китайската народна република и да оспорва правата ни — подчерта Шен.
— Министре, Америка не се е намесвала в китайските вътрешни работи. След като сте убили дипломат, би трябвало да очаквате, че ще има и реакция. Що се отнася до въпроса за Република Китай…
— Няма Република Китай! — изкрещя министърът на външните работи на КНР. — Има ренегати в една провинция и с признаването й вие нарушихте нашия суверенитет!
— Министре, Република Китай е независима държава със свободно избрано правителство и ние не сме единствената страна, признала този факт. Политиката на Съединените американски щати е да поощрява правото на народите на самоопределение. Ако народът на Република Китай реши сам да стане част от континентален Китай, това ще бъде негов избор. Но тъй като хората там свободно избраха да бъдат това, което са, Америка реши да ги признае. Както ние очакваме другите да признават законното американско правителство, защото то представлява волята на нашия народ, така и Америка е длъжна да признава волята на останалите народи. — Рътлидж се облегна в стола си, явно отегчен от насоката, която бе взело следобедното заседание. Сутринта очакваше подобно нещо. Хората на КНР трябваше да изпуснат малко от парата, но една сутрин беше достатъчна за това. Започна да става отегчително.
— Ами ако някоя друга наша провинция се разбунтува, и нея ли ще признаете?
— Да не би господин министърът да ми подсказва наличието на политическо недоволство в Китайската народна република? — запита моментално Рътлидж. Миг по-късно си каза, че е реагирал прекалено бързо и умело. — Както и да е, аз нямам инструкции за подобна възможност. — Намерението му беше да даде полушеговит отговор на един тъп въпрос, обаче днес очевидно чувството за хумор изневеряваше на министър Шен. Той размаха на Клиф Рътлидж и Съединените щати показалец.
— Вие ни мамите. Вие ни се месите. Вие ни обиждате. Обвинявате ни, че икономика ни е неефикасна. Отказвате ни полагащия ни се достъп до вашите пазари. И се държите така, като че ли единствено вие сте пример за добродетелно поведение в света. Не сме съгласни с това!
— Министре, ние отворихме вратите си за търговия с вашата страна, а вие затворихте вашите под носа ни. Вашата врата е тази, която трябва да се отвори, но ако ни принуждавате и ние ще затворим нашите. Нямаме желание да го правим. Искаме свободна и честна търговия между великия китайски народ и американския народ, но пречките пред тази търговия не са в Америка.
— Вие ни обиждате, а след това очаквате да ви поканим у дома си, така ли?
— Министре, Америка не обижда никого. Вчера в Китайската народна република стана една трагедия. Вероятно бихте желали да я избегнете, но въпреки това тя се случи. Президентът на Съединените щати поиска да разследвате инцидента. Това не е неразумно искане. Защо ни се сърдите за него? Един журналист съобщи фактите. Китай отрича ли фактите, които видяхме по телевизията? Да не твърдите, че една частна американска телевизионна компания си ги е измислила? Мисля, че не. Да не искате да кажете, че двамата мъже не са мъртви? За съжаление, случаят не е такъв. Твърдите ли, че вашият полицай е имал оправдание да убие един акредитиран дипломат и един свещеник, държащ току-що родено дете? — попита с най-убедителен тон Рътлидж. — Министре, всичко, което казахте през последните три часа и половина, е, че Америка не е права да протестира срещу едно хладнокръвно убийство. А нашето възражение се изрази само в настояването вашето правителство да разследва случая. Америка не е направила, нито е казала нещо нелогично и на нас ни омръзна това обвинение. Нашата делегация и аз пристигнахме тук, за да обсъждаме търговски въпроси. Ние искаме КНР да отвори пазарите си, за да стане търговията търговия, т.е. свободна размяна на стоки през международни граници. Вие искате да ви се даде клауза на най-облагодетелствана нация в търговията със САЩ. Това няма да стане, докато не отворите пазарите си за Америка, както тя е отворила своите за Китай. Но може да стане, ако направите промените, които искаме.