28.
Към сблъсък
— Тези кучи синове! — каза вицепрезидентът Джексън с чаша кафе в ръка.
— Добре дошъл в чудния свят на политиката, Роби — каза Райън на своя приятел. Часовникът в Овалния кабинет показваше 7,45 сутринта. Кети и децата бяха тръгнали по-рано и денят бързо напредваше. — Имахме подозрения, но ето и доказателството, ако искаш да го наречеш така. Войната с Япония и онзи малък проблем, който имахме с Иран, започнаха в Пекин… Е, не точно, но от този Цзян, който действа чрез Ху, като му дава съвети и го подтиква.
— Той може и да е голям мръсник, но не бих казал, че е много умен — каза Роби. След като помисли още малко, добави: — Може би не съм съвсем справедлив. От негова гледна точка плановете би трябвало да са много добри — да използва другите като свои троянски коне. Самият той не рискува нищо, а след това печели от рисковете на другите. Безспорно това е добър ход.
— Въпросът е какъв ще е следващият.
— Междувременно докато разберем какъв ще е и какво ще ни докладва Рътлидж от Пекин, мисля, че трябва да гледаме малко по-сериозно на тези хора — каза замислен Роби и добави: — Джак, трябва да обсъдим тези неща с повече хора.
— Мери Пат ще изпадне в истерия само ако предложим такова нещо — каза Райън.
— Лоша работа. Джак, проблемът с информацията от разузнаването е стар. Ако я съобщиш на повече хора, рискуваш да ги компрометираш и губиш. Но ако не я използваш изобщо, тогава за какво ти е? Къде да теглим чертата? — Въпросът беше реторичен. — Ако сбъркаш, то трябва да е за по-голяма сигурност, но заради сигурността на страната, а не на източника.
— От другия край на този лист хартия стои жив човек, Роби — напомни му Джак.
— Сигурен съм, че е така. Но извън тази стая има 250 милиона души, Джак, и ние сме се заклели пред тях, а не пред някакъв скапан китаец в Пекин. Това нещо тук ни казва, че човекът, който прави политиката на Китай, иска да започне войни и ние вече два пъти изпращаме хората си да се бият във войни, в които той има пръст. Човече, войната би трябвало вече да е нещо от миналото, но Цзян още не го е разбрал. Какво ли крои в бъдеще?
— Точно затова разчитаме на Зорге, Роб. Идеята е да го разберем предварително и да имаме възможност да му попречим.
Джексън кимна.
— Може и да е така. Навремето имахме един източник, казваше се Меджик, който ни съобщаваше много неща за намеренията на противника. Но когато ни нападнаха, ние спяхме, защото Меджик беше толкова важен за нас, че не уведомихме за предупрежденията му командващия на въоръжените ни сили в Тихоокеанския район и той не се беше подготвил за Пърл Харбър. Знам, че информацията от разузнаването е важна, но тя има оперативни граници. Всичко това ни подсказва, че пред нас стои потенциален враг, който няма особени задръжки. Ние знаем начина му на мислене, но сме в неизвестност за намеренията му и за операциите, които осъществява сега. Още повече, че Зорге ни съобщава за разговори между един човек, който прави политиката, и друг, който се опитва да му влияе. Това ми прилича на дневник, с който последният иска да си покрие задника, не смяташ ли?
Райън си каза, че критиката беше напълно уместна. Както повечето хора, работили в Ленгли, той бе позволил да изпадне в еуфория малко повече от необходимото от наличието на източник, за какъвто преди дори и не бяха мечтали. Пойна птица беше добър, но възможностите му бяха ограничени, и то доста.
— Да, Роб, вероятно такава ще е работата. Фан сигурно си води дневник, просто за да има да извади нещо от чекмеджето, ако някой от неговите колеги в китайското Политбюро се опита да го накисне.
— Значи той не е някакъв Томас Мор, чиито писания четем — отбеляза Котаракът.
— Едва ли — съгласи се Райън. — Но е добър източник. Всички хора, видели написаното, казват, че материалите изглеждат съвсем истински.
— Сигурно е така, Джак. Мисля обаче, че това не е всичко — настоя вицепрезидентът.
— Разбирам опасенията ти, адмирале. — Райън вдигна ръце, предавайки се. — Какво предлагаш?
— На първо място да запознаем с материалите министъра на отбраната, председателя на Съвета на началник-щабовете, шефа на оперативния отдел, този на военното разузнаване и вероятно командващия на въоръжените сили в Тихоокеанския район, твоя приятел Бърт Манкузо — добави с лека неприязън Джексън.