При дома на Фаан, който се използваше и за църква, започнаха да се събират хора. Някои се изненадаха, като видяха колата на Си Ен Ен, но като разбраха, че Ю Чън е вътре, се поотпуснаха. Идваха по един, по двама и скоро станаха трийсетина души, повечето от тях с библии в ръце. Уайз си помисли дали да не накара Никълс да включи отново камерата, но вече със сигнала за пряко предаване, който имаха с Атланта.
— Тук е Бари Уайз от Пекин. Намираме се пред къщата на преподобния Ю Фаан, баптисткия свещеник, който загина само преди два дни заедно с кардинал Ренато ди Мило, папски нунций или посланик на Ватикана в КНР. С мен сега е вдовицата му Ю Чън. Тя и преподобният са били женени в продължение на двайсет и четири години и имат син, който учи в университета в Норман, Оклахома. Както можете да предположите, това не е много приятен момент за г-жа Ю, но още по-неприятното е, че местната полиция не й разрешава да влезе в къщата си. Този дом е бил използван и за църква от малобройното паство и както виждате, то се е събрало тук, за да се помоли за техния починал духовен водач, преподобния Ю Фаан. Обаче изглежда, че местните власти няма да им позволят да използват обичайното си място за молитва. Лично разговарях с тукашния старши полицай. Каза ми, че има заповеди да не пуска никого в къщата, дори г-жа Ю, и по всичко изглежда, че възнамерява да ги изпълнява. — Уайз се приближи до вдовицата. — Госпожо Ю, ще откарате ли тялото на съпруга ви в Тайван, за да бъде погребано? — Уайз рядко си позволяваше лицето му да изразява някаква емоция, но отговорът на въпроса го завари неподготвен и това му пролича.
— Няма тяло. Съпругът ми… Те изгорили тялото и разпръснали праха в реката — каза Чън на репортера с разтреперан глас.
— Какво? — учуди се той. За него това беше толкова неочаквано, колкото и за нея. Изненадата се видя на лицето му. — Кремирали са тялото без ваше разрешение?
— Да — едва промълви Чън.
— И не са ви дали праха да го занесете у дома?
— Не, казаха ми, че са го разпръснали в реката.
— Аха — можа да каже само Уайз. Щеше му се да употреби някаква по-силна дума, но като репортер от него се очакваше да бъде обективен и не можеше да употребява изрази като „Какви варвари, какви мръсници!“. Дори разликите в културата не можеха да оправдаят подобен акт.
В този момент пристигна полицейският лейтенант на колело. Веднага отиде при сержанта, поговори кратко с него и се отправи към Ю Чън.
— Какво е това? — попита той на китайски. Отдръпна се, когато видя, че телевизионната камера и микрофонът участваха в разговора. „Какво е това?“, попита той с поглед американците.
— Искам да си вляза вкъщи, но той не ме пуска — отвърна Ю Чън и посочи към сержанта. — Защо да не мога да вляза у дома?
— Извинете — намеси се Уайз, — аз съм Бари Уайз. Работя за Си Ен Ен. Говорите ли английски, сър? — попита той ченгето.
— Да.
— И вие сте?
— Аз съм лейтенант Жун.
„Трудно би могъл да избере по-подходящо име за момента“, помисли си Уайз, без да знае, че това означава „оръжие“.
— Лейтенант Жун, аз съм Бари Уайз от Си Ен Ен. Знаете ли каква е причината за вашите заповеди?
— В тази къща се е водила политическа дейност и затова е затворена от градските власти.
— Политическа дейност? Но това е частно жилище.
— Тук се е водела политическа дейност — повтори Жун. — Неразрешена политическа дейност — добави той.
— Разбирам. Благодаря ви, лейтенант. — Уайз се отдръпна и започна да говори пред камерата, а г-жа Ю отиде при своите съграждани. Камерата се насочи към един от тях, едър мъж с решителен израз на лицето. Той се обърна към останалите от паството и каза нещо на висок глас. Те веднага отвориха библиите си. Едрият мъж също разтвори своята и започна да чете от един пасаж. Четеше на висок глас, а останалите повтаряха след него.
Уайз преброи трийсет и четири души, по равно жени и мъже. Всички бяха свели глави над библиите. В този момент видя лицето на лейтенант Жун. Отначало то изразяваше любопитство, после разбиране за това, което става, и накрая гняв. „Политическата дейност“, заради която къщата беше затворена и в нея не се допускаше никой, беше всъщност религиозна, а това, че местните власти я смятаха за политическа, беше още едно предизвикателство срещу представата на Бари Уайз за добро и зло. Той за миг си помисли, че средствата за информация бяха забравили какво означава комунизъм. Но сега същността му се видя ясно. Лицето на тиранина никога не изглеждаше хубаво. След малко щеше да стане още по-грозно.