Министърът на вътрешните работи бързо даде нарежданията си, но Бари Уайз не би могъл да знае за тях. Мина още минута, докато слушаше в слушалките разни гласове от Атланта. Веднага след това звукът беше възстановен и той продължи коментара си от мястото на събитието. Непрекъснато обръщаше глава, докато Пийт Никълс следеше с камерата събралите се богомолци в тясната, мръсна уличка. Уайз видя как полицейският лейтенант говори нещо по портативната радиостанция. Приличаше на „Моторола“, същата, каквато използват и американските ченгета. Той говореше нещо, слушаше, след това пак говореше и накрая потвърди, че е разбрал. Прибра радиостанцията и се запъти право към репортера на Си Ен Ен. Изразът на лицето му беше решителен и не се хареса на Уайз, още повече, че лейтенант Жун каза нещо тихо на хората си, които се обърнаха в указаната посока и в погледа им се видя същата решителност и готовност за действие.
— Трябва да изключите камерата! — каза Жун на Уайз.
— Не ви разбрах!
— Изключете камерата! — повтори лейтенантът.
— Защо? — попита Уайз, като трескаво мислеше.
— Има заповед — обясни троснато Жун.
— Каква заповед?
— Заповед от полицейското управление.
— А, добре — отвърна Уайз. След това протегна ръка.
— Изключете камерата! — настоя лейтенант Жун, като се чудеше какво означава тази протегната ръка.
— Къде е заповедта?
— Какво?
— Не мога да изключвам камерата без писмена заповед. Това е правило в моята компания. Имате ли писмена заповед?
— Не — отвърна внезапно объркан Жун.
— Заповедта трябва да бъде подписана от полицейски капитан. По-добре е да е майор, но трябва да е най-малко капитан — добави Уайз. — Такива са правилата на компанията ми.
— Аха — успя да каже Жун. Сякаш се беше блъснал в невидима стена. Тръсна глава, за да се опомни от удара, отдръпна се на пет метра, извади отново радиостанцията и докладва на някого. Разговорът продължи минута, след което Жун се върна. — Заповед скоро пристигне — уведоми той американеца.
— Благодаря — каза Уайз с любезна усмивка и леко се поклони.
Лейтенант Жун се отдалечи объркан и започна да събира хората си. Имаше инструкции, които трябваше да изпълни, и те бяха ясни, а това действаше успокояващо на гражданите на КНР, особено на тези в униформа.
— Работата отива на зле, Бари — каза Никълс, насочвайки камерата към ченгетата. Беше чул разправията с писмената заповед и не се разсмя само защото прехапа силно устни. Бари знаеше как да обърква хората. Беше го правил неведнъж дори и с президенти.
— Виждам. Продължавай да снимаш — нареди му Уайз при изключен микрофон. След това предаде на Атланта: — Тук нещо ще се случи и това никак не ми харесва. Изглежда, че полицията получи заповед от някого. Както току-що чухте, те ни накараха да изключим камерата, но отказваме да се подчиним, докато не получим писмена заповед от някой по-висш полицейски служител в съответствие с политика на Си Ен Ен — продължи Уайз, защото знаеше, че някой в Пекин вече следи предаването. Беше наясно, че комунистите са маниаци на тема ред и дисциплина и за тях искането за писмена заповед беше абсолютно резонно, колкото и идиотско да изглеждаше на хората от останалия свят. Сега въпросът беше дали те ще изпълнят дадената устно заповед по радиото, преди да пристигне писменото й потвърждение за екипа на Си Ен Ен. На какво ще дадат предимство…?
Естествено, първата им задача беше да поддържат реда в града. Полицаите извадиха палки и се отправиха към групата баптисти.
— Къде да застана, Бари? — попита Пийт Никълс.
— Не се приближавай много. Гледай да обхванеш целия периметър, в който ще се развиват събитията — нареди му Уайз.
— Ясно — отвърна операторът.
Камерата проследи как лейтенант Жун отиде право при Вен Цзон и му нареди нещо, но той отказа да го изпълни. Нареждането беше повторено. Микрофонът на камерата едва долови отговора, когато заповедта беше предадена за трети път.
— Диао рен, чоу ни ма ди бе! — изкрещя едрият китаец в лицето на полицейския офицер.
Каквото и да означаваше репликата, тя накара очите на някои от богомолците да се разширят от учудване, а Жун удари Вен с палката си право в лицето. Той се свлече на колене, а от цепнатата кожа на бузата му потече кръв, но после пак се изправи на крака, обърна се с гръб към полицая и отгърна още една страница от Библията си. Никълс се премести, за да може да насочи камерата към книгата, върху страниците на която капеше кръв.
Като видя, че човекът му обърна гръб, лейтенант Жун се вбеси още повече. Следващият удар се стовари право върху тила на Вен. Той пак се свлече на колене, но колкото и да беше чудно, не падна на земята. Сега Жун го сграбчи за рамото, извърна го към себе си и палката се заби право в слънчевия сплит. Подобен удар би свалил и професионален боксьор. Човекът се строполи на земята. След миг обаче той застана на колене, вдигнал високо Библията в едната си ръка, а с другата се държеше за корема.