Не беше необходимо да си политически гений, за да разбереш данните, които започнаха да пристигат веднага след полунощ. Доста от електронните писма бяха с имената на изпращачите, а не само с електронните им адреси. В много от тях се НАСТОЯВАШЕ за действие. По-късно през деня Арни щеше да отбележи, че не е знаел за наличието на такава масова компютърна грамотност сред баптистите и самата мисъл за това го накара да изпитва угризения.
В същата сграда службата за комуникации на Белия дом прилежно направи висококачествен запис на репортажа и го изпрати в Овалния кабинет. В други части по света репортажът на Си Ен Ен от Пекин пристигна по време на закуска, което накара много хора да оставят веднага чашите си с кафе (или с чай), преди да изскърцат със зъби от яд. Това стана повод американските посолства по света да изпратят телеграми, в които информираха Държавния департамент за отрицателната реакция по повод предаденото от Си Ен Ен и за демонстрации пред вратите на китайските дипломатически представителства, някои от които бяха доста бурни. Тази информация бързо стигна до службата за охрана на дипломатическия корпус при Държавния департамент, която се грижеше за сигурността на чуждите дипломати и техните мисии. Оттам бяха отправени предупреждения до местната полиция да увеличи полицейското присъствие около сградите на дипломатическите представителства на КНР в Америка и да вземе мерки за бързо изпращане на подкрепления, ако подобни проблеми възникнат и във Вашингтон.
Когато Бен Гудли се събуди и пристигна с колата си в Ленгли за сутрешната сводка, американското разузнаване вече беше поставило доста точна диагноза на проблема. Както красноречиво се изрази Райън, КНР беше прехвърлила много грубо границата и скоро щеше да почувства последиците от това. Тази фраза по-късно бе многократно подчертавана.
Добрата новина за Гудли, ако изобщо можеше да се нарече такава, беше, че Райън винаги държеше в трапезарията си телевизора настроен на канала на Си Ен Ен. Още преди да облече снежнобялата си риза и да сложи вратовръзката на райета, вече беше напълно наясно с настъпилата нова криза. Дори когато целуна жена си и децата на тръгване от Белия дом, гневът му от необяснимата тъпотия на хората в другия край на света не стихна.
— По дяволите, Бен! — озъби се президентът, когато Гудли влезе в Овалния кабинет.
— Е, шефе, не съм го направил аз! — запротестира съветникът по националната сигурност, изненадан от силното възмущение на Райън.
— Какво ни е известно за случая?
— Повечето неща сте ги видял сам. Вдовицата на нещастния човечец, чийто мозък пръснаха онзи ден, дошла в Пекин с надеждата да откара тялото му обратно в Тайван, за да бъде погребано. Разбрала, че трупът бил кремиран и прахът разпръснат. Местната полиция не я допуснала да влезе в дома си, а когато хората от паството й дошли да се помолят за него, ченгетата решили да ги разпръснат. — Не беше нужно да казва, че нападението срещу вдовицата беше заснето така майсторски от оператора на Си Ен Ен, че според Кети Райън носът на жената сигурно е бил счупен, а може и да е била наранена още по-тежко, което ще изисква намесата на добър пластичен хирург. Тогава тя беше попитала мъжа си на какво може да се дължи тази омраза на полицаите.
— Предполагам защото тя вярва в Бога — отвърна Райън.
— Джак, това ми напомня на нацистка Германия, на нещо от онова, което гледаш по телевизионния канал „История“.
Въпреки че беше лекарка, и тя беше потресена от побоя, нанесен на китайските граждани, въоръжени само с библии.