Значи все пак един човек се беше вслушал в проповедта му и беше научил нещо от нея — каза си пасторът. А това не е никак лошо.
— Пасторе, трябва да се извиня за всички свои лоши думи и мисли. Никога не съм го правил, но сега трябва да го направя. — Той сграбчи ръката на Хошая. — Пасторе, много съжалявам. Много съжалявам за нещата, които съм правил някога, и моля да ми простите.
— Господ Бог е казал: Върви и не съгрешавай повече! Пише го в Евангелието, господин Пикет. Бог дойде, за да опрости греховете ни. Вече е опростил и вашите.
Накрая очите им се срещнаха.
— Благодаря, пасторе.
— Бог да ви благослови, сър.
— Да благослови и вас.
Хошая Джексън проследи с поглед как човекът се отдалечи и се качи в пикапа си, питайки се дали току-що не беше спасил една душа. Ако беше така, Скип щеше сигурно да бъде доволен от своя черен приятел, с когото никога не беше могъл да се запознае.
32.
Коалиционен сблъсък
Пътуването с кола от летището до Ватикана беше дълго. Всеки метър от него бе заснет с камери от движещия се с голяма скорост кортеж, докато накрая той навлезе в площада „Свети Петър“. Там чакаше взвод швейцарски гвардейци, облечени в униформи в пурпурно и златисто по дизайн на Микеланджело. Няколко от тях свалиха контейнера с църковния служител, загинал като мъченик в далечната страна, и го внесоха през високите бронзови врати в потъналата в полумрак просторна църква, където на следващия ден самият папа щеше да отслужи литургия в памет на починалия.
Сега обаче нещата не опираха само до религията, като изключим обществеността. За президента на Съединените щати този случай повдигаше държавнически въпроси. Оказа се, че в края на краищата Том Джеферсън е бил прав. Властта на правителството произтича пряко от народа и сега Райън трябваше да действа така, че народът да одобри действията му, защото излизаше, че това не е неговата държава, а тяхната.
Едно нещо влоши още повече ситуацията. Тази сутрин Зорге беше пратил още един доклад. Той пристигна със закъснение на бюрото на президента, защото Мери Пат Фоли искаше да се увери повторно, че преводът е точен.
В Овалния кабинет бяха също Бен Гудли, Арни ван Дам и вицепрезидентът.
— Е? — попита ги Райън.
— Мръсници — обади се пръв Роби. — Ако наистина гледат на нещата по такъв начин, не трябва да им продаваме и конски фъшкии. Дори летците-изтребители от военноморските сили не говорят след нощно бойно дежурство по такъв начин.
— Много са безцеремонни — съгласи се Бен Гудли.
— Нямат поведение на политически лидери — обобщи Ван Дам.
— Как би реагирал баща ти на подобна информация, Роби? — попита Райън.
— Първоначалната му реакция сигурно щеше да е като моята: Да посипем копелетата с атомни бомби. После щеше да си спомни какво означава истинската война и щеше да се поуспокои. Джак, трябва да ги накажем.
Райън кимна.
— Добре, обаче ако прекъснем търговските връзки с КНР, първите, които ще бъдат засегнати от това, ще бъдат онези нещастници, които работят в нашите заводи.
— Така е, Джак, но кой ги превръща в заложници, добрите или лошите момчета? Някой винаги може да каже подобно нещо, но ако страхът да не им навредим ти пречи да действаш, тогава ти просто им гарантираш, че за тях нещата никога няма да се подобрят. Не можеш да си налагаш подобно ограничение, защото сам се превръщаш в заложник — завърши Котаракът.
В този момент телефонът иззвъня. Райън вдигна слушалката, ядосан, че ги прекъсват.
— Държавният секретар Адлер иска да говори с вас, господин президент. Каза, че е важно.
Джак се наведе над бюрото и натисна мигащия бутон.
— Да, Скот.
— Получих материала. Не съм изненадан, освен това трябва да имаш предвид, че хората говорят по един начин в кабинета и по друг навън.
— Добре, че ми напомни, Скот. Ако те говорят, че имат намерение да изпратят на екскурзия с влак до Аушвиц няколко хиляди евреи, и това ли ще е смешно?
— Джак, не забравяй, че съм евреин.
Райън тежко въздъхна и натисна друг бутон.
— Добре, Скот. Включих те на говорител. Казвай каквото ще казваш — нареди президентът.
— Тези копелета просто така си разговарят. Да, те са арогантни, но това вече ни е известно. Джак, ако другите страни знаеха как говорим помежду си в Белия дом, щяхме да имаме много по-малко съюзници и доста повече войни. Понякога разузнавателните сведения са прекалено добри.
Адлер наистина е добър държавен секретар, помисли си Райън. Работата му беше да търси прости и сигурни решения на проблемите и той правеше всичко, което беше по силите му.