— Получихте ли съобщението на държавния секретар? — попита Картоиграчът.
— Да, Андреа ми го донесе. — Райън се отпусна във въртящия се стол, вдигна телефона и натисна един бутон.
— Добро утро, Джак — чу той гласа на държавния секретар, който беше успял да поспи малко на отварящото се канапе в кабинета си. За щастие в тоалетната му имаше и душ.
— Одобрявам. Връщай ги обратно — каза Фехтовачът на Орела.
— Кой ще им съобщи? — попита секретарят Адлер.
— Ти. Ние ще гледаме да не бием много на очи — каза президентът със слаба надежда в гласа.
— Добре — отвърна Адлер. — Нещо друго?
— Това е засега. О’кей. Дочуване, Скот. — Райън остави телефона. — Какво става в Китай — попита той Гудли. — Забелязва ли се нещо необикновено?
— Не. Има известно раздвижване сред войските, но това са обичайните им маневри. Най-активните сектори са на североизток и срещу Тайван. Активността е по-слаба в техния югозапад, северно от Индия.
— Китайците дали не завиждат на късмета, който руснаците извадиха с новооткритите залежи от петрол и злато?
— Би могло да се предположи, но нямаме сигурни сведения за това от никой от нашите източници. В края на краищата, всеки завижда на богатите си съседи. Това накара Саддам Хюсеин да нахлуе в Кувейт, въпреки че под собствените му пясъци има много петрол.
Никой от нашите източници, включително и Зорге, припомни си президентът. Той се замисли за секунда.
— Кажи на Ед, че искам специална оценка на националното разузнаване за отношенията между Русия и Китай.
— В какъв срок? — попита Гудли. За такава оценка бяха необходими месеци.
— До три-четири седмици. И искам да мога да разчитам на нея.
— Ще кажа на директора на ЦРУ — обеща Гудли.
— Нещо друго? — попита Райън.
— Това е засега, сър.
Джак кимна и погледна разписанието си. Денят се очертаваше сравнително обикновен, но по-голямата част от следващия щеше да прекара обикаляйки Америка с президентския самолет „Еър форс 1“. Вечерта, преди да се завърне във Вашингтон, щеше да бъде — той обърна една страница от бележника си — в Сиатъл. Можеше да спи и в самолета. А, да, на закуска трябваше да произнесе и реч в Сиатъл. Щеше да говори за реформата в училищата. Това го накара да изръмжи. Просто вече нямаше достатъчно монахини. В неговото начално училище „Св. Матюс“ в североизточен Балтимор преди повече от четиридесет години го бяха учили сестри от колежа „Нотр Дам“. Бяха го учили добре, защото наказанието за това, че не учиш или за недобро поведение, беше много строго за едно седемгодишно момче. Но истината беше, че той беше добър ученик, сравнително послушен, т.е. мухльо, каза си Джак и се усмихна накриво. Като дете имаше добри бележки, защото майка му и баща му бяха добри, а с подобно нещо можеха да се похвалят малко деца в днешна Америка. Как щеше да се справи той със своите? — запита се Джак. Как да ги научи на ценностите, на които държеше поколението на родителите му, на това да разберат, че религията е важно нещо и че хората отиват под венчило пред олтара девствени. Сега учат децата, че в хомосексуалния и лесбийския секс няма нищо нередно. Какво би казала сестра Франсис Мери по този повод — запита се Джак. Жалко, че нея я няма да удря през пръстите с линията разните сенатори и конгресмени. При него и съучениците му от „Св. Матюс“ това имаше ефект.
Микрофонът на бюрото му изпука.
— Сенатор Смитърс току-що пристигна на западния вход.
Райън се изправи и тръгна вдясно към вратата, която водеше към преддверието на секретарките. По някаква причина хората предпочитаха тази врата вместо другата в коридора, точно срещу стаята на Рузвелт. Може би така беше някак по-делово, но те най-вече искаха да видят, че президентът ги чака пред отворената врата с протегната ръка и усмивка на лицето, сякаш наистина е доволен да ги види. Как пък не!
„Мери Смитърс от Айова. Лелка с три деца и седем внуци“, помисли си той. Пак ще говорят за законопроекта за земеделието. Какво разбираше той от земеделие? Когато много рядко купуваше храна, го правеше в супермаркета, защото тя се вземаше от там. Едно от нещата, които винаги бяха включени в материалите му, за да бъде политически подготвен, беше цената на хляба и млякото, в случай че някой местен репортер го попиташе за нея. Млякото с какао сигурно идваше от кафяви крави.