— Какво прави Головко обект? Каква е ползата да бъде убит? — попита на глас Рейли.
— Той е главен съветник на президента Грушевой. Никога не е бил на избираем пост и затова не може да се счита за редовен министър, но президентът се вслушва в съветите му, защото е интелигентен и честен. Освен това е и патриот в истинския смисъл на думата.
„Независимо от биографията му“, помисли си Рейли, но не го каза. Головко беше човек на КГБ, някогашен смъртен враг на Запада и личен враг на президента Райън, но беше станало така, че двамата се бяха срещнали и бяха започнали да се уважават и дори, ако се вярва на това, което се говореше във Вашингтон, да се харесват. Рейли допи втората си водка и даде знак на келнера да му донесе друга. Превръщам се в типичен руснак, помисли си агентът на ФБР. Не можеше да проведе интелигентен разговор без едно-две питиета.
— Значи ликвидирането му би означавало да се навреди на вашия президент, а оттам и на цялата страна. И въпреки всичко това е опасна игра, Олег Григориевич.
— Много опасна, Мишка — съгласи се Провалов. — Кой би направил такова нещо?
Рейли продължително въздъхна.
— Някой много амбициозен кучи син. — Трябваше да се върне в посолството и да съобщи колкото може по-скоро новината по секретния телефон. Щеше да каже на директора Мъри, а той на президента Райън. И после какво? Е, това вече ще се решава на много по-високо равнище, каза си Майк Рейли.
— Ти продължаваш ли да се занимаваш със случая Суворов?
— Да, вече и в сътрудничество с Федералната служба за сигурност — потвърди Провалов.
— Добри ли са?
— Много — отвърна лейтенантът от милицията. — Суворов не може да пръдне, без да знаем преди това какво е ял.
— А успяхте ли да дешифрирате съобщенията му?
Олег кимна.
— Само писмените. Той има мобифон, може и да не е само един. А засичането им е по-трудно.
— Особено ако имат специална засекретяваща система. Сега такива неща могат да се намерят на пазара и нашите хора си имат проблеми с това.
— Така ли? — Провалов го погледна. Беше изненадан по две причини: първо, че има надеждна засекретяваща система за мобифоните, и второ, че американците имат проблеми с дешифрирането на разговорите.
Рейли кимна.
— За щастие лошите момчета още не са разбрали това. Противно на всеобщото мнение, мафията не е чак толкова напреднала в използването на новите технологии. Те са стигнали най-вече до микровълновите печки, на които си готвят. Един мафиотски дон си мислеше, че неговият мобифон е сигурен срещу подслушване, защото може да мести честотите си, но напълно елиминирал това предполагаемо преимущество, когато стоял на едно място! Този глупак изобщо не си давал сметка за това до момента, докато от Федералния съд не му представили запис на разговорите му.
— Ние още не сме забелязали подобно нещо тук.
— Продължавайте в същия дух — посъветва го Рейли. — Сега значи разследвате случай, свързан с националната сигурност.
— Все още се води като убийство и планиране на убийство — каза Провалов, давайки да се разбере, че случаят е все още негов.
— Мога ли с нещо да помогна?
— Помисли по това, което ти казах. Ти имаш добри инстинкти за мафиотските дела и случаят сигурно ще е такъв.
Рейли допи водката си.
— Добре. Ще се видим утре пак на това място.
— Става — съгласи се Олег.
Агентът на ФБР излезе навън и се качи в колата си. Десет минути по-късно беше пред бюрото си. Взе пластмасовия ключ от чекмеджето, вкара го в телефона и набра Вашингтон.
До секретния телефон на Мъри имаха достъп най-различни хора, затова когато чу зад гърба си сигнала за повикване, той вдигна слушалката и в продължение на трийсет секунди слушаше шума от статичното електричество, преди гласът на робота да обяви: „Линията е сигурна.“
— Мъри — каза той.
— Обажда се Рейли от Москва.
Директорът на ФБР погледна часовника на бюрото си. Там беше ужасно късно.
— Какво е станало, Майк? — попита той.
Другият му разказа бързо за случилото се.
— Да, Елън? — каза Райън, когато чу звънеца.
— Министърът на правосъдието и директорът на ФБР искат да се срещнат с вас по някакъв важен въпрос. След четиридесет минути ще имате прозорец.