— Господи, Джак — каза Мери Пат. Слънцето залязваше. Кети се връщаше у дома от университета „Хопкинс“, а Джак беше в личния си кабинет, встрани от Овалния, и отпиваше от чаша уиски с лед в компанията на директора на ЦРУ и жена му. — Когато видях това, изтичах до тоалетната.
— Слушам те, Мери Пат — каза Джак и й подаде чаша шери — любимото й питие за отпускане. Верен на работническия си произход, Ед Фоли предпочете бира „Самюъл Едамс“. — Ед?
— Да им… мамата, Джак, това е чиста лудост. — Обикновено пред един президент не се псуваше, дори и ако беше като този. — Знам, че източникът е надежден, но такива работи просто не се правят.
— Пат Мартин беше ли тук? — попита заместник-директорът, отговаряща за оперативната дейност. Отговорът беше кимване с глава. — Тогава сигурно ти е казал, че това е почти равносилно на обявяване на война.
— И още как — съгласи се Райън и отпи малка глътка уиски. След това извади последната си цигара за деня, която беше успял да открадне от госпожа Съмтър, и я запали. — Обаче фактът трудно може да се отрече и ние трябва да нагодим политиката си към него по един или друг начин.
— Трябва да извикаме Джордж — обади се Ед Фоли.
— И да му кажем за Зорге ли? — попита Райън. Мери Пат веднага примигна. — Знам, че трябва да държим това в пълна тайна, Мери, обаче ако ние не го използваме, за да разберем що за хора са, то тогава положението ни няма да е по-добро от времето, когато не разполагахме с източника.
Тя въздъхна дълбоко и кимна, защото знаеше, че Райън е прав, но идеята никак не й допадаше.
— Трябва също да се консултираме с нашия психиатър — каза тя. — Нужен ни е доктор по този въпрос. Постъпката е достатъчно налудничава и трябва да потърсим мнението на медицината.
— Следващият въпрос е какво да кажем на Сергей? — попита Джак. — Той знае, че ние знаем.
— За начало можем да му кажем само да се пази — обади се Ед Фоли. — Между другото, Джак?
— Да?
— Запознал ли си с информацията хората си, имам предвид службата за охрана?
— Не, защо?
— Ако някой е решил да предприеме действие, равносилно на обявяване на война, защо да не извърши и друго такова? — отвърна на въпроса с въпрос директорът на ЦРУ. — В момента те нямат някакви особени причини да те харесват.
— Но защо Головко? — попита Мери Пат, без да адресира въпроса си към някого. — Той не е враг на Китай. Головко е професионалист, шеф на шпионите. Не ми е известно да има някакви особени политически амбиции. Сергей е честен човек. — Тя отпи от шерито.
— Вярно е, че не знам да има някакви особени политически амбиции, но той е най-близкият съветник на Грушевой по много въпроси: за външната политика, за вътрешната, за отбраната. Грушевой го харесва, защото е умен и е честен…