— Да, това при тях е голяма рядкост — призна Джак. Не беше съвсем справедлив. Той самият беше подбрал много внимателно хората от вътрешния си кръг и почти всичките нямаха политически амбиции, което ги правеше уязвими за заобикалящата ги среда във Вашингтон. Същото се отнасяше и за Головко — човек, който предпочита да служи, вместо да управлява, и в това отношение приличаше на американския президент. — Да се върнем на въпроса. Играят ли китайците някаква игра и ако е така, каква?
— Не виждам каква може да е тя, Джак — отвърна Фоли, отговаряйки като директор на ведомството си. — Обаче имай предвид, че дори сега, когато разполагаме със сведенията на Зорге, не можем да разберем начина им на мислене. Те са толкова различни от нас, че да четеш мислите им е отчайваща работа. Току-що им ударихме юмрук в зъбите, но според мен те още не са го разбрали.
— Ще го усетят за по-малко от седмица.
— А? По какъв начин? — попита директорът на ЦРУ.
— Джордж Уинстън ми каза, че много от техните търговски договори изтичат след по-малко от десет дни. Ще се погрижим това да се отрази на търговските им сметки, така че ще разберат.
В Пекин денят започна по-рано от обикновено. Фан Ган слезе от служебната си кола и бързо изкачи стълбите пред входа на учреждението си. Мина покрай пазача, който винаги държеше за него вратата отворена, но този път не благодари с кимване на глава на човека от народа. Фан отиде при асансьора и се качи с него до етажа си. Вратата на кабинета му беше на няколко крачки по-нататък. Беше здрав и доста енергичен мъж за възрастта си. Подчинените му скочиха на крака, когато той влезе — един час по-рано от обикновено, казаха си те.
— Мин! — провикна се той, отивайки към кабинета си.
— Да, другарю министър — каза тя и влезе през все още отворената врата.
— От кои западни вестници си вадила материали днес?
— Един момент. — Тя излезе и се върна с куп страници в ръка. — От лондонските „Таймс“, „Дейли телеграф“, „Обзървър“, „Ню Йорк таймс“, „Вашингтон поуст“, „Маями Хералд“ и „Бостън Глоуб“. Вестниците от западните щати още ги няма в Интернет. — Не беше включила италиански и други европейски вестници, защото не знаеше достатъчно добре тези езици, а и Фан се интересуваше само от мнението на английски говорещите чужди дяволи. Тя му подаде преводите. Той не благодари предварително и на нея, което беше необичайно за него. Министърът явно беше ядосан за нещо.
— Кое време е сега във Вашингтон? — попита той.
— Двадесет и един часът, другарю министър.
— Значи гледат телевизия и се готвят да си лягат.
— Да, другарю министър.
— Обаче статиите на техните вестници вероятно са вече готови, нали?
— Разписанието, по което работят, е такова, другарю министър. Повечето от материалите им са готови до края на работния ден. Като изключим сензационните и неочакваните новини, останалите обикновено са напълно готови, преди журналистите да си тръгнат за вечеря.
Фан я погледна. Мин беше умна девойка. Беше научил от нея нещо, за което преди не се беше замислял. Даде й знак да се върне на работното си място.
Американската делегация тъкмо се качваше в самолета. Тя беше изпратена от един дребен служител от консулския отдел на китайското външно министерство, който процеди през зъби няколко сухи любезности, на които американците не обърнаха никакво внимание. След това те се качиха в самолета, той веднага включи моторите и се приготви за излитане.
— Каква е оценката ти за тази авантюра, Клиф? — попита Марк Грант.
— Как ти се струва думата „катастрофа“? — запита на свой ред той.
— Толкова ли е зле?
Помощник-държавният секретар по политическите въпроси мрачно кимна. Е, в края на краищата вината не беше негова. Този глупав италиански свещеник сам се беше изправил пред куршумите, а вдовицата на другия пастор беше решила да се моли на публично място, знаейки много добре, че властите няма да се съгласят. И, разбира се, и в двата случая Си Ен Ен трябваше да бъде на мястото на събитието, за да разбуни духовете у дома… Как можеше един дипломат да успокои топката, след като имаше хора, които влошаваха нещата, вместо да ги подобрят?
— Толкова, Марк. Няма да можем да сключим свястна търговска спогодба с Китай, ако тази бъркотия продължава.
— Просто трябва да променят малко политиката си и всичко ще се оправи — подхвърли Грант.
— Говориш като президента.
— Клиф, ако искаш да станеш член на някой клуб, трябва да се съобразяваш с неговите правила. Толкова ли е трудно за разбиране?