Бондаренко им пожела успех. Тук имаше толкова много комари, че можеха да вдигнат малко дете и да му изсмучат кръвта като вампири. Дори и за златни монети не би пожелал да работи на такова място.
Генералът знаеше, че петролното находище беше много по-важно за страната. Корабите вече си пробиваха път през ледовете на късната пролет, водени от ледоразбивачи като „Ямал“ и „Русия“, за да доставят сондажната техника, необходима за започване на експлоатацията. Бондаренко беше добре осведомен по въпроса. Това петролно находище не беше някаква мечта. То беше икономическо спасение за страната му, начин да се вкара огромно количество твърда валута в Русия, пари, с които тя можеше да купи нещата, нужни й за развитието й през XXI век. С тях тя щеше да плати на работниците, които толкова дълго време чакаха да настъпи просперитетът, който тяхната страна заслужаваше.
Работата на Бондаренко беше да пази находището. Междувременно военните инженери работеха трескаво по изграждането на пристанище, за да могат товарните кораби да разтоварят това, което носеха. Беше проучена и възможността да се използват военни десантни кораби, за да може руският флот да достави товара на брега, както правеше с военното оборудване, но тя беше отхвърлена. В повечето случаи компонентите на тази техника бяха по-големи от най-големите руски танкове, което изненада и впечатли командващия Далекоизточния военен окръг.
В резултат от всичко това Бондаренко беше лишен от своите инженери, които бяха препращани от обект на обект, и остана само с няколко инженерни батальона, прикрепени към неговите военни части. А инженерите му трябваха, помисли си недоволен той. По протежение на границата с Китай имаше няколко места, където два инженерни полка биха могли да изградят полезни прегради срещу нахлуване на механизирани военни части. Но те щяха да се виждат и щеше да се разбере, че целта им е да се противодейства на китайските сили. В Москва, без много да се замислят, му бяха казали, че единственият начин да се използват подобни съоръжения срещу китайската народноосвободителна армия, е ако тя реши да нахлуе на север, за да освободи Русия!
„Какво им пука на политиците“, помисли си Бондаренко. „Дори и в Америка бяха същите.“ Беше го научил от американските офицери, с които се беше срещал. Политиците всъщност не се интересуваха много какви са нещата, а как изглеждат. „В това отношение независимо от различните убеждения, политиците по целия свят разсъждават като комунисти“, помисли си Бондаренко. „Те се интересуват повече от показността, отколкото от реалността.“
— Кога ще приключат? — попита генералът.
— Напредват изключително бързо — отвърна полковник Алиев. — Грубото прокарване на пътищата ще завърши за месец-месец и половина в зависимост от времето. Довършителните работи ще продължат много по-дълго.