— „Мечките“ го бяха наели, но противниковите играчи се плашеха от него — обясни през смях Олтман. — Той е бивш морски пехотинец.
— Личи си.
След това О’Дей застана зад доктор Райън. Тя беше взела Кайл в прегръдките си, а той бе обвил врата й с ръце. Малкото момченце все още не можеше да говори и само бръщолевеше, но се усмихваше, когато видеше майка си.
— Искаш ли да го подържиш? — попита Кети.
О’Дей пое детето като футболна топка. Най-малкият Райън се взря подозрително в лицето му, особено в мексиканските мустаци, но майка му беше наблизо и затова не се разплака.
— Здравей, приятел — каза нежно О’Дей. Човек прави някои неща несъзнателно. Когато държиш бебе, не стоиш неподвижен. Поклащаш се ритмично, което изглежда се харесва на малките.
— Това ще съсипе кариерата на Андреа — каза Кети.
— Ще й се отрази добре. Няма да е лошо да се виждаме всяка вечер. Права си, Кети, ще й е трудно да тича покрай колата с издут корем. — Представяйки си гледката, той се засмя. — Предполагам, че ще я сложат на облекчен режим.
— Може би. От друга страна, прикритието й ще е страхотно, нали?
О’Дей кимна. Хубаво беше да държиш дете. Спомни си старата ирландска поговорка: „Силата идва от нежността.“ Дълг на мъжа беше и да се грижи за децата. Само онова нещо между краката не беше достатъчно, за да те считат за такъв.
Кети го наблюдаваше усмихната. Пат О’Дей беше спасил живота на Кейти и го беше направил по начин, достоен за филмите на Джон Уу. Разликата беше тази, че той наистина беше корав мъж, а не кинозвезда. Действията му не бяха предопределени от някакъв сценарий. Трябваше да играе без дубльор и да се справи сам със ситуацията. Имаха много общи черти със съпруга й. И той беше служител на закона, човек, заклел се да прави винаги това, което трябва, като мъжа й, който също приемаше клетвите на сериозно. Една от тези клетви се отнасяше до отношенията на Пат с Андреа и пак се свеждаше до същото — да я пази и да я защитава. А сега този тигър с вратовръзка държеше бебето в ръце, усмихваше му се и го люлееше насам-натам, защото така се прави, когато държиш бебе.
— Как е дъщеря ти? — попита Кети.
— Тя и твоята Кейти са добри приятелки. Вече излиза с едно момче.
— Така ли?
— Казва се Джейсън Хънт. Мисля, че работата е сериозна. Дава й да кара една от спортните му коли — каза О’Дей и се засмя. В този момент мобифонът му иззвъня.
— В страничния джоб е — каза той на първата дама.
Кети го извади. Отвори го и се обади.
— Ало?
— Кой е? — попита познат женски глас.
— Андреа? Кети е. Пат е тук. — Тя взе Кайл и му подаде телефона, като наблюдаваше лицето на агента от ФБР.
— Да, скъпа? — каза Пат. Заслуша се и за секунда-две притвори очи. Това й каза повече от думите. Напрегнатото му лице се отпусна. От гърдите му се изтръгна дълбока въздишка, а раменете му вече не бяха като на човек, който очаква да получи тежък удар. — Да, скъпа, отбих се да видя доктор Райън. Сега сме в детската градина. О, да, разбира се. — Пат подаде телефона на Кети. Тя го сложи между рамото и ухото си.
— Какво каза Мадж? — попита президентшата, въпреки че вече знаеше какъв ще е отговорът.
— Всичко е нормално… ще е момче.
— Значи Мадж беше права, като ти казваше, че шансовете са на твоя страна.
Те все още са. Андреа беше в много добра форма. Няма да има никакви проблеми. Кети беше сигурна.
— След седем месеца от следващия вторник — добави развълнувана Андреа.
— Слушай какви съвети ще ти даде Мадж. Аз така направих. — Знаеше много добре в какво вярваше доктор Норт. Никакво пушене. Никакво пиене. Повече движение. Посещавай редовно заедно със съпруга си консултациите за родилки. Ела да те прегледам пак след пет седмици. Прочети „Какво да очакваш, когато очакваш“.
Кети му върна мобифона. Когато той се обърна, за да го вземе, очите му бяха навлажнени.
— Да, скъпа, добре. Идвам веднага. — Затвори телефона и го сложи в джоба си.
— По-добре ли се чувстваш? — попита го усмихната тя.
Една от лъвиците се приближи, за да вземе Кайл. Малкото момченце ги обичаше и й се усмихна.
— Да. Съжалявам, че те обезпокоих. Държах се като страхливец.
— Хайде, хайде — скара му се доктор Райън. — Както ти казах, животът не е кино. Тук нещата са по-други. Знам, че си корав мъж, Пат. И Джак е такъв. Ти какво ще кажеш, Рой?
— Готов съм винаги да работя с Пат. Поздравления, приятел — каза Олтман, обръщайки се към агента от ФБР.
— Благодаря — отвърна О’Дей.
— Аз ли да кажа на Джак, или Андреа ще иска да го направи? — попита Хирургът.
— Мисля, че ще е по-добре да попиташ нея.
Пат О’Дей се беше преобразил. Походката му беше станала много по-енергична. Раменете му се изправиха и сега имаше опасност да си удари главата в тавана. Той с изненада видя, че Кети също се отправя към поликлиниката, но по-късно разбра каква е причината. Предстоеше женски разговор.