Кети отиде при Андреа още преди той да успее да прегърне жена си.
— Чудесна новина. Много са радвам за теб!
— Да, в края на краищата тези от ФБР ги бива за нещо — пошегува се Андреа.
След това мечокът с мексиканските мустаци я вдигна от пода, прегърна я и я целуна.
— Това трябва да се отпразнува — каза той.
— Защо не дойдете довечера на вечеря у нас? — попита Хирургът.
— Не можем — отвърна Андреа.
— У кого ще сте? — настоя да узнае Кети и Андреа нямаше как да се измъкне.
— Е, ако президентът няма нищо против.
— Момиче, нали аз ви каня. Има моменти, когато Джак няма думата — увери ги доктор Райън.
— Е, добре тогава.
— В седем и половина — уточни президентшата. — В обикновено облекло.
Жалко, че вече не можеха да живеят като нормални хора. Поводът беше добър за Джак да приготви любимите си пържоли на скара. Много добре ги правеше. А тя не беше правила салатата си от спанак от месеци. Да му се не види и президентството!
— А, Андреа, тази вечер ти се полагат две питиета по случай тържеството. След това по едно, най-много две на седмица.
Госпожа О’Дей кимна.
— Доктор Норт вече ми каза.
— Мадж е голям противник на алкохола. — Кети беше изпълнявала съветите й с Кайл и Кейти. Бременността не беше шега работа. Животът е прекалено ценно нещо, за да се подлага на рискове.
38.
Развитие
Всичко ставаше по електронен път. Някога финансовото състояние на една страна се измерваше с броя на златните блокчета, които тя пазеше на сигурно и добре охранявано място или държавният глава ги носеше навсякъде със себе си в сандък. През деветнадесети век книжните банкноти намират вече широко приложение. Отначало те имат покритие в злато и в сребро и стойността им се измерва с тежината му. Но постепенно тази практика е прекратена, защото тези ценни метали са твърде тежки, за да бъдат прехвърляни от едно място на друго. Скоро и книжните банкноти стават прекалено много, за да ги носи човек със себе си. За обикновените граждани следващата стъпка са пластмасовите карти с магнитни ленти на гърба, чрез които при покупка вашите предполагаеми авоари могат да бъдат прехвърлени в сметката на някой друг. За големите корпорации и държавите нещата стоят още по-теоретично. Една държава определя стойността на валутата си, изчислявайки какво количество стоки и услуги са изработили гражданите й с ежедневния си труд. Това определя финансовото й състояние й то се приема за достоверно от другите държави и граждани по света. Това свое богатство тя може да разпраща чрез оптически или медни кабели и дори с помощта на сателитни връзки в други части на света, така че милиарди долари, лири стерлинги, йени или новите евро се прехвърлят от едно място на друго само с едно натискане на бутона. Този начин е много по-лесен и много по-бърз, отколкото да се товарят купища златни блокчета, но въпреки удобствата, които се предлагат, системата, по която се определя какво е валутното състояние на даден човек или държава, е изключително стриктна и в някои централни банки по света цифровият израз на богатството на дадена страна се определя до най-малките числа след десетичната точка. Системата позволява известни отсрочки за сделки, които са в процес на реализация, но техните срокове са точно определени по електронен път. Това, което се получава в крайна сметка като резултат, не е по-различно от преброяването на златните блокчета в съкровищницата на цар Крез. Новата система, която зависи от движението на електроните и фотоните от един компютър към друг, е дори по-точна и по-безпристрастна. Някога е можело оловни блокчета да се боядисат в жълто, за да се заблуди някой по-небрежен инспектор, но за да се излъже една компютризирана счетоводна система се иска много повече.
В Китай с подобни лъжи се занимаваше Министерството на финансите — незаконното отроче на една марксистка държава, пълна с бюрократи, които ежедневно се стараят да натворят колкото може повече абсурдни неща. Първият и най-лесен абсурд, защото той нямаше как да бъде избегнат, беше нейните ръководители да не се съобразяват с нищо от това, което бяха научили в университетите или на конгресите на комунистическата партия. За да се включат в световната финансова система, те трябваше да разберат и да съблюдават нейните правила, а не тези, на които ги бяха учили свещените за тях трудове на Карл Маркс.