40.
Мода и декларации
— Казвай, Джордж — нареди му Райън.
— Започна се. Оказва се, че много договори за следващия моден сезон не са подновени, а също и тези за коледните играчки — докладва министърът на финансите. — При това не сме само ние. Италия, Франция, Англия, всички бягат от тях. Китайците са успели да направят голям пробив в текстилната промишленост и са засегнали интересите на много хора, докато са го правели. Да, ама птичето, което стоеше на рамото им, отлетя, а те останаха с празна торба, и то много голяма, Джак. Става въпрос за милиарди.
— Как ще им се отрази това? — попита държавният секретар.
— Скот, съгласен съм, че е странно съдбата на една страна да зависи от сутиените „Виктория сикрет“, но парите са си пари. Те са им нужни, а в сегашните им валутни сметки внезапно се появи голяма дупка. Колко голяма ли? За милиарди. От това те ще почувстват ужасни болки в корема.
— Какви ще бъдат отрицателните последици за нас? — попита Райън.
— Това не е в компетенциите на моето министерство, Джак — отвърна Уинстън. — За тези неща отговаря Скот.
— Добре. — Райън се извърна към другия си министър.
— Преди да мога да отговаря на този въпрос, трябва да знам какви ще бъдат последиците за китайската икономика. — Уинстън сви рамене. — Теоретично погледнато, те би трябвало да преодолеят лесно сегашните трудности, но ще зависи как ще се опитат да компенсират сегашния недостиг на средства. Тяхната национална индустриална база е невероятна смесица от държавни и частни предприятия. Разбира се, ефикасните са частните, а държавните предприятия, които са най-зле, принадлежат на армията. Имах възможност да се запозная с анализи за мениджърските решения на техните военни, които са толкова налудничави, че при пръв прочит човек не може да повярва на очите си. Военните по принцип не ги бива много в съзиданието, те са по-добри в рушенето, а и марксизмът допълнително обърква работите. Така че тези „предприятия“ пропиляват огромни средства. Ако ги закрият или поне съкратят персонала им, това донякъде ще компенсира сегашните загуби и те ще могат да продължат нататък. Обаче няма да го направят.
— Това е точно така — съгласи се Адлер. — Там армията има голямо политическо влияние. Тя се контролира от партията, но влиянието на армията е много силно. В Китай има значително политическо и икономическо недоволство и армията им е нужна, за да държи нещата под контрол. Точно по тази причина военните получават една значителна част от националния бюджет.
— В Съветския съюз не постъпваха като тях — възрази президентът.
— Не забравяй, че това е друга страна, с друг манталитет.
— Клингони — изсумтя Райън и кимна. — Добре, продължавай.
Уинстън пак започна пръв.
— Не можем да предскажем какво въздействие ще има това върху обществото им, без да знаем как ще реагират на недостига на средства.
— А ако се разпищят, когато започне да ги боли? — попита Райън.
— Тогава ще трябва да направят нещо, което да покаже, че сменят политиката си. Например да възстановят поръчките за „Боинг“ и „Кетърпилър“, като при това го направят публично.
— Няма да го направят, не могат — усъмни се Адлер. — За тях според азиатските им разбирания това ще е прекомерна загуба на престиж. Няма да го направят. Могат да ни предложат някои отстъпки, но ще искат да не става открито.
— Обаче подобен вариант не е приемлив за нас. Ако се опитам да изляза с такова нещо пред Конгреса, те първо ще ми се изсмеят, а след това ще ме разпнат на кръст — каза Райън и отпи една глътка от питието си.
— Но те не могат да разберат, че ти не си в състояние да казваш на Конгреса какво да прави. За тях ти си един силен ръководител и трябва сам да вземаш решенията — каза Орелът на президента.
— Нямат ли представа как работи нашето правителство? — попита Райън.
— Джак, сигурен съм, че имат най-различни експерти, които са запознати с нашия конституционен процес по-добре от мен, но членовете на Политбюро не са длъжни да се съобразяват с мнението им. Те идват от съвсем различна политическа среда и разбират само нея. За нас „народът“ това е общественото мнение, разните допитвания до него и най-вече изборите. За тях това са работниците и селяните, от които се очаква да правят каквото им се нареди.