Смисълът на историята е да помни тези хора, а смисълът на обществото на Фан е да напомня за тях на онези, които са ги забравили. Това е някакво странно раздвояване. „Кои общества насърчават хората да търсят неизвестното?“ — запита се той. „Как го правят? Просперират ли, или вървят пипнешком в тъмното и хабят енергията си в безцелно лутане?“ В Китай всеки следва съветите и мислите на Маркс, така както ги е модифицирал Мао, защото той е навлязъл смело в мрака и се е върнал с революция, която е променила развитието на страната. Но нещата спряха до там, защото никой не пожела да продължи отвъд пътя, изминат и осветен от Мао, обявявайки, че това е всичко, което трябва да знаят Китай и светът. „Мао беше нещо като религиозен пророк“, разсъждаваше Фан.
… Не уби ли Китай току-що двама такива хора?
— Благодаря, Мин — каза той, докато тя чакаше следващото му нареждане. Фан не погледна след нея, когато тя затвори вратата и отиде при бюрото си, за да прехвърли на компютъра записките за съвещанието на Политбюро.
— Боже господи! — прошепна д-р Сиърс зад бюрото си.
Както обикновено докладът на Зорге, принтиран на лазерния принтер на заместник-директорката по оперативната част, му се връчваше лично, а той отиваше в кабинета си, за да го преведе. Понякога материалът беше кратък и той го превеждаше, застанал прав пред бюрото й, но този беше доста дълъг. Щеше да изпълни осем страници и половина на лазерния принтер. Отне му повече време поради съдържанието си. Провери отново превода. Внезапно го обзе съмнение, че разбира китайския език. Не можеше да си позволи да преведе погрешно и да не предаде съвсем точно подобен материал. Беше прекалено сензационен. Работата му отне два часа и половина — двойно повече от това, което госпожа Фоли вероятно беше очаквала, преди отново да влезе в кабинета й.
— Защо се забави толкова? — попита тя.
— Госпожо Фоли, този материал е изключително важен.
— Колко важен?
— Горещ е като магма — отвърна Сиърс, подавайки папката.
— Така ли? — Тя взе листовете и се облегна в удобния стол, за да го прочете. „«Зорге» — източник Пойна птичка“. Прочете заглавието — вчерашното заседание на китайското Политбюро. После Сиърс видя как присви очи и ръката й посегна към един карамелен бонбон. Очите й се втренчиха в него. — Не се шегуваш, нали? Каква е преценката ти?
— Госпожо, не мога да дам оценка за точността на информацията, но ако това е вярно, сме свидетели на процес, който не ми е познат освен от историческите книги. Тук има думи, които никой в тази сграда не е чувал, аз поне не съм. В този материал са цитирани всички министри и повечето от тях говорят едно и също…
— А това не е нещо, което бихме искали да чуем от тях — довърши мисълта му Мери Патриша Фоли. — Ако предположим, че тази информация е вярна, това струва ли ти се реално?
Сиърс кимна.
— Да, госпожо. Звучи ми като разговор, който наистина се е състоял и в него са участвали реални хора. Освен това съдържанието на казаното съответства на представите ни за тези хора. Дали може да е фалшификат? Да, би могло. Ако е така, източникът се е компрометирал по някакъв начин. Но не виждам защо ще го правят, ако не искат да постигнат някакъв специален ефект, а той едва ли би им харесал.
— Някакви препоръки?
— Няма да е зле да повикате Джордж Уийвър от Провидънс — отвърна Сиърс. — Той е добре запознат с техния начин на мислене. Имал е преки контакти с тях, неговото мнение би било добро потвърждение за оценката ми.
— Която е? — попита Мери Пат. Те не беше обърнала последната страница, където вероятно я имаше.
— Те обсъждат възможността да започнат война.
Заместник-директорът на ЦРУ стана и излезе навън, следвана по петите от д-р Джошуа Сиърс. Тя измина краткото разстояние до кабинета на съпруга си и влезе, без да погледне личната му секретарка.
Ед Фоли имаше съвещание със заместник-директора, отговарящ за отдел „Наука и техника“, и още двама висши служители, когато Мери Пат влезе. Той я погледна изненадан, но след това видя синята папка в ръката й.
— Да, скъпа?
— Извинявай, но това не може да чака нито минута. — Тонът съответстваше на думите й.
— Франк, ще може ли да се видим отново след обяд?