— Стомахът ми малко се бунтува. Пих прекалено много кафе на закуска.
„Сутрешно гадене?“ — зачуди се Райън. Ако е така, не беше добре. Андреа полагаше всички усилия да не отстъпва по нищо на мъжете. Едно признаване на женската й слабост би изгорило душата й като с огнепръскачка. Той не смееше да каже нищо по въпроса. Може би Кети щеше да го направи. Това си бяха женски работи.
— Ще дойде директорът на ЦРУ. Твърди, че е важно. Може би в Кремъл са преминали на друга тоалетна хартия, както казвахме някога в Ленгли, когато работех там.
— Да, сър. — Тя се усмихна. Като повечето хора от службата за охрана, тя беше виждала как различни хора идваха и си отиваха с всякакви тайни. Ако беше нещо важно, което трябваше да знае, след време щеше да го научи.
Генерал-лейтенант Кирилин обичаше да си попийва като повечето руснаци, а това според американските мерки беше твърде много. Чавес беше разбрал, че разликата между руснаците и англичаните беше тази, че последните също пият много, но бира, докато руснаците се наливаха с водка. Динг не беше нито мормон, нито баптист, но тук беше надхвърлил възможностите си. След две нощи, прекарани с местните пиячи, за малко щеше да пукне при сутрешното бягане с екипа си. Не падна само от страх да не се изложи пред руснаците от Спецназ, които беше дошъл да учи на уменията на „Рейнбоу“. Успя някак да не повърне, но все пак позволи на Еди Прайс да води занятията през първите два часа за деня, а той се нагълта с галон вода, за да промие трите аспирина, които беше взел. Реши довечера да намали водките на две… може би на три.
— Как се справят нашите момчета? — попита генералът.
— Много добре, сър — отвърна Чавес. — Новите оръжия им харесват и заучават бързо. Сече им умът. Знаят да мислят, преди да действат.
— Това изненадва ли те?
— Да, генерале. С мен някога беше същото, когато бях взводен сержант при „Нинджите“. Младите войници мислеха повече с онези си работи, отколкото с главите си. Аз бях подготвен по-добре, но с цената на много изпитания. Понякога е много по-лесно да се набуташ в някоя беля, вместо да премислиш как би могъл да я избегнеш. И вашите момчета започнаха по този начин, но ако им покажеш как е по-правилно да постъпят, те те слушат. Днешната тренировка е един пример. Заложихме им капан, но вашият капитан се спря малко преди него, размисли, преди да действа, и изкара изпита. Между другото, той е добър командир. Бих казал, че можете да го повишите в майор. — Чавес се надяваше да не докара някоя неприятност на момчето, давайки си изведнъж сметка, че похвалата от страна на един офицер от ЦРУ едва ли би помогнала за професионалната кариера на един руски офицер.
— Той ми е племенник. Баща му е женен за сестра ми. Той е академик, професор в Московския държавен университет.
— Английският му е великолепен. Мога да го сбъркам с някой жител на Чикаго. — Вероятно КГБ или заменилата я служба вече бяха оценили способностите на капитан Лесков. Такова владеене на езика не се среща често.
— Преди да го изпратят в Спецназ, беше парашутист — продължи Кирилин. — Справи се добре като лек пехотинец.
— Някога и Динг започна оттам — каза Кларк на руснака.
— Бях в седма лекопехотна дивизия. След като напуснах, я разформироваха. Струва ми се, че мина много време оттогава.
— Как премина от американската армия в ЦРУ?
— Той е виновен — отвърна Чавес. — Джон ме забеляза и наивно счете, че имам някакви скрити заложби.
— Трябваше да го изкъпем и да го изпратим да учи, но той се справи доста добре, дори се ожени за дъщеря ми.
— Той още не е свикнал в семейството му да има човек с латиноамерикански произход, но аз го направих и дядо. Жените ни са в Уелс.
— И как премина от ЦРУ в „Рейнбоу“?
— Пак аз съм виновен — призна си Кларк. — Изготвих доклад, който стигна чак до президента. Той го хареса, а и ме познава. Така че когато създадоха тази част, ме назначиха за неин командир. Исках Доминго да бъде зачислен при мен. Има здрави крака и е отличен стрелец.
— Операциите ви в Европа са впечатляващи, особено в онзи парк в Испания.
— Тя не ми е любимата. Тогава дадохме една жертва.
— Да — потвърди Доминго и отпи малка глътка от питието си. — Бях на около двадесет и пет метра, когато онова копеле уби Ана. След това Омир го застреля. Беше добър изстрел.
— Видях го преди два дни как стреля. Страхотен е.
— Омир си го бива. Миналата есен, когато бил на почивка у дома, застрелял див козел в планините на Айдахо от разстояние осемстотин метра. Страхотен трофей. Включен е в книгата на „Буун и Крокет“ за десетте най-добри стрелци.
— Трябва да отиде в Сибир на лов за тигри. Мога да го уредя — предложи Кирилин.