— Не го казвайте толкова високо — засмя се Чавес. — Омир веднага ще се хване на въдицата.
— Трябва да се запознае с Павел Петрович Гогол — продължи Кирилин.
— Къде ли съм срещал това име? — запита се веднага Кларк.
— Златното находище — подсети го Чавес.
— Той е бил снайперист през Великата отечествена война. Има две златни звезди за убитите от него германци. Убил е и стотици вълци. Малко са останали такива като него.
— Фронтови снайперист. Ловът сигурно е бил много вълнуващ.
— Да, така е, Доминго, така е. Имахме такъв човек в моята част някога, но на десетина пъти едва отърва кожата. Знаеш ли… — Пейджърът на Джон Кларк завибрира на колана му. Отвори го и провери номера. — Извинявайте — каза той и се огледа за подходящо място. Пред офицерския клуб имаше двор и Кларк се отправи нататък.
— Какво означава това? — попита Арни ван Дам. Работното съвещание започна с раздаването на копия от последното донесение на „Зорге/Пойна птичка“. Арни се оказа най-бързият четец, но не и най-добрият аналитик.
— Не означава нищо добро, приятелю — отговори Райън и премина на третата страница.
— Ед — обади се Уинстън, който беше още на втора страница, — какво можеш да ми кажеш за източника на тази информация? Това ми прилича на документ, измъкнат направо от центъра на ада.
— Един член на китайското Политбюро си води записки за разговорите си с останалите министри. Имаме достъп до тях. Не питай как.
— Значи този документ и източникът са истински?
— Да, така мислим.
— Колко е надежден? — настоя Търговецът.
Директорът на ЦРУ реши да направи още една стъпка по ръба на бръснача.
— Толкова надежден, колкото и твоите ценни книжа.
— Добре, Ед, щом ти го казваш. — Уинстън пак сведе глава. След десет секунди изсумтя — Мамка му…
— Така си е, Джордж — съгласи се президентът. — Много мръсна работа.
— Съгласен съм с теб, Джак — обади се държавният секретар.
От присъстващите само Бен Гудли прочете целия материал, без да каже нещо. Въпреки важното положение, което заемаше като съветник на президента по въпросите на националната сигурност, в момента той се почувства слаб и твърде неопитен. Основната причина беше, че той далеч не можеше да се мери с президента по познания, отнасящи се до националната сигурност, и изпълняваше повече ролята на висококвалифицирана секретарка. Беше кадър на Агенцията за национална сигурност, който по закон и традиция придружаваше президента навсякъде, където ходеше. Работата му беше да държи президента информиран. Бившите обитатели на неговия кабинет в Западното крило на Белия дом често бяха казвали на президентите какво да мислят и какво да правят. Обаче той просто препредаваше информация и се чувстваше слаб дори и в тази си роля.
Накрая Джак Райън вдигна очи и ги изгледа с нищо неизразяващ поглед и невъзмутима физиономия.
— Добре. Ед, Мери Пат, какво е това тук?
— Изглежда, че прогнозите на министър Уинстън за финансовите последици от пекинския инцидент може да се оправдаят.
— Те говорят за неочаквани последици — забеляза спокойно Скот Адлер. — Къде е Тони?
— Министър Бретано е във Форт Ууд, Тексас, за да наблюдава учения на Трети корпус. Връща се късно тази вечер. Ако го извикаме спешно, хората ще забележат — отвърна Ван Дам вместо останалите.
— Ед, ще възразиш ли, ако му изпратим това по секретната линия?
— Не.
— Добре. — Райън кимна и посегна към телефона на бюрото си. — Изпрати ми Андреа, моля те. — Тя се появи след по-малко от пет секунди.
— Да, господин президент?
— Би ли занесла това лично до свързочната служба и да ги накараш да го изпратят по „Тапданс“ на Гръмотевицата? — Той й подаде документа. — След това пак го донеси тук.
— Да, сър.
— Благодаря, Андреа — каза след нея той. — После отпи глътка вода и се обърна към гостите си. — Работата изглежда доста сериозна. Колко сериозна е според вас?
— Извикахме професор Уийвър да ни каже мнението си. Той е най-добре запознат с начина на тяхното мислене.
— Защо, по дяволите, не работи за мен? — попита Джак.
— В университета „Браун“ му харесва. Той е от Род Айлънд. Доколкото ми е известно, предлагали сме му да работи при нас поне пет пъти — отвърна директор Фоли, — обаче отговорът му винаги е един и същ.
— Същото се отнася и за Държавния департамент, Джак. Познавам Джордж от повече от петнадесет години. Не иска да работи за правителството.
— Малко си приличате, Джак — добави на шега Арни.
— Освен това с работа на договор изкарва повече пари. Ед, когато пристигне, изпрати го при мен.