Очакваното се случи след като преминаха бреговата ивица на Мейн.
— Господин президент? — попита женски глас.
— Да, сержант?
— Телефонно обаждане за вас, сър, на STU. Къде желаете да го приемете?
Райън се изправи.
— Горе.
Сержантът кимна и посочи с ръка.
— Оттук, сър.
— Кой е?
— Директорът на ЦРУ.
— Нека включим и Адлер в разговора.
— Слушам, сър — каза тя след Джак, който вече се изкачваше по спиралната стълба към горния етаж на боинга.
Горе Райън се настани в едно от работните кресла, освободено за него от един сержант, който му подаде съответния телефон.
— Ед?
— Да, Джак. Сергей се обади.
— И какво каза?
— Смята, че визитата ти в Полша е добра идея. Иска среща на високо равнище, тайна, ако е възможно.
Адлер тъкмо се настаняваше на стола до Райън и чу последните думи на директора на ЦРУ.
— Скот, искаш ли да прескочиш до Москва?
— Можем ли да го направим тихо? — попита държавният секретар.
— Вероятно.
— В такъв случай, да. Ед, направи ли предложението за НАТО?
— Това не е по моята част, Скот — отвърна директорът на ЦРУ.
— Правилно. Дали ще подскочат от радост?
— Три към едно да.
— Съгласен съм — обади се Райън. — И на Головко ще му хареса.
— Да, със сигурност, след като преодолее шока — отбеляза Адлер с ироничен тон.
— О’кей, Ед, кажи на Сергей, че сме съгласни за закрита среща. Държавният секретар лети до Москва за консултации. Дръж ни в течение.
— Ще бъде направено.
— Добре, край — Райън затвори телефона и се обърна към Адлер:
— Е?
— Е, ако приемат, Китай ще има върху какво да се замисли — с надежда отвърна държавният секретар.
„Проблемът е, че те не разсъждават по същия начин като нас“, помисли си Райън, докато се изправяше.
Бръмбарите предизвикаха неестествени усмивки на лицата на всички. Тази вечер Суворов/Конев бе повикал друга скъпоплатена проститутка, чийто актьорски талант се изразяваше в издаването на съответните звуци в правилно подбрания момент.
„А може той наистина да е толкова добър в леглото“, зачуди се Провалов за разлика от скептично настроените си колеги във фургона за наблюдение.
„Не, мислеха другите, това момиче е твърде добра професионалистка, за да си позволи да стигне дотам.“
Всички те обаче знаеха нещо, за което техният обект бе в неведение — момичето бе „примамка“, подготвена за срещата със Суворов/Конев.
Най-сетне шумовете заглъхнаха и те чуха отчетливото щракане на запалка „Зипо“ и обичайното след секс мълчание на доволен мъж и на изпитала или симулирала оргазъм жена.
— С какво точно се занимаваш, Ваня? — попита женският глас, демонстрирайки очаквания професионален интерес на скъпа проститутка към заможен мъж, когото евентуално би искала да забавлява отново.
— С бизнес — бе краткият отговор.
— Какъв? — отново точно премерен интерес. Добрата новина, помисли си Провалов, е, че тя не се нуждае от напътствия. Работата на преподавателите в Школата на врабчетата сигурно е доста лека. Жените вършат подобни неща, водени от инстинкта си.
— Задоволявам специални нужди на специални хора — отвърна вражеският шпионин. Изявлението му бе последвано от женски смях.
— И аз правя това, Ваня.
— Има чужденци, които се нуждаят от специални услуги — такива, каквито съм обучен да върша още при стария режим.
— Ти си от КГБ? Наистина ли? — гласът й бе възбуден. Момичето наистина беше добро.
— Да, един от многото. Нищо по-особено.
— За теб, сигурно, но не и за мен. Наистина ли е имало училище за такива като мен? Наистина ли КГБ е обучавало жени да… се грижат за нуждите на мъже?
Този път се чу мъжки смях.
— О, да, скъпа. Имаше такава школа. Ти щеше да се справиш доста добре там.
Сега смехът бе кокетен.
— Толкова добре, колкото се справям сега?
— Не, не и при тази твоя тарифа.
— Но си струвам парите, нали? — попита тя.
— Определено — бе доволният отговор.
— Искаш ли да се видим отново, Ваня? — истинска или отлично симулирана надежда във въпроса.
— Да, наистина искам, Мария.
— Значи, грижиш се за хора със специални нужди. Какви по-точно са тези нужди? — въпросът можеше и да мине, тъй като мъжете прекалено много обичат да бъдат намирани за обаятелни от красиви жени. Това бе част от преклонението им пред този специфичен олтар и те винаги го търсеха.
— Не много по-различно от това, което съм обучаван да върша, Мария, но подробностите едва ли те интересуват.