Джон Патрик Райън, президент на Съединените американски щати, застана на вратата, за да огледа Полша, или поне онази част от нея, която се виждаше оттук. Гръмнаха първите приветствени възгласи. Въпреки че не бе посещавал тази страна по-рано, Джак Райън бе доста популярна фигура тук, без самият той да разбира защо. Той тръгна надолу бавно, като внимаваше да не се спъне и изтърси по стълбите. Това не оставяше добро впечатление, както един от предшествениците му научи по неприятния начин. Долу двамата сержанти от ВВС на САЩ отдадоха чест, Райън им отвърна по навик, след което бе поздравен от полски офицер. Те отдаваха чест по различен начин, забеляза Джак — със свити безименен и малък пръст, също като най-малките американски бойскаути. Райън кимна на офицера, усмихна му се и го последва към редицата посрещачи. Там бе посланикът на САЩ, който трябваше да го представи на президента на Полша. Двамата държавни глави се отправиха по червения килим към една малка катедра с микрофони, от която полският президент поздрави колегата си с добре дошъл, а Райън сподели колко се радва, че е на посещение в този важен нов съюзник на САЩ. За миг Джак се разсея от спомена за вицовете за поляци, които бяха доста популярни в гимназиалните му години, но бързо си наложи да не мисли за това. Последва преглед на почетния караул — около три роти пехотинци, всички издокарани в парадни униформи за случая. Джак премина пред строя, като задържаше за миг погледа си върху всяко лице. Той си помисли, че в този момент те просто искат да се върнат в казармата си, за да се преоблекат в по-удобните всекидневни униформи, след което щяха да си говорят неща като, че този тип Райън изглежда добре за проклет държавен глава на САЩ и колко е хубаво, че това скапано дежурство най-сетне свърши. След прегледа на караула Джак и Кети (тя носеше цветя, които й бяха подарени от две симпатични полски дечица, момченце и момиченце, на около шест години, тъй като се смяташе, че това е най-подходящата възраст за малки посрещачи на важна чуждестранна дама) се качиха в официалната лимузина, осигурена от посолството на САЩ, и се отправиха към града. Още щом потеглиха, Джак погледна посланика.
— Какво става с Москва?
Навремето посланиците са били много важни персони, което обяснява защо те все още биват назначавани с одобрението на Сената на САЩ. В годините, когато е била създадена Конституцията, пътуванията по света са били осъществявани с ветроходни кораби и посланикът в чужда страна е трябвало да може да говори от името на страната си без каквито и да е напътствия от Вашингтон. Съвременните средства за комуникация превърнаха посланиците във величайши пощальони, но все още, макар и рядко, те трябваше да се справят с някои сложни проблеми според личната си преценка. Сега случаят бе точно такъв.
— Искат държавният секретар да пристигне при тях възможно най-скоро. Вторият самолет се намира на една база за изтребители на около петнадесет мили оттук. Можем да откараме Скот там в рамките на един час — докладва Станислас Левендовски.
— Благодаря, Стан. Направи го.
— Да, г-н президент — отвърна с рязко кимване на глава роденият в Чикаго посланик.
— Още нещо, което трябва да знаем?
— Освен това, сър, не всичко е под контрол.
— Мразя, когато казват това — тихо отбеляза Кати. — В такива случаи поглеждам нагоре за падащи тухли.
— Не и тук, госпожо — обеща Левендовски. — Тук нещата са под контрол.
„Хубаво е да чуеш това“, помисли си президентът Райън, „но какво да кажем за останалия скапан свят?“
— Едуард Петрович, развитието на нещата не е благоприятно — каза Головко на своя президент.
— Виждам — лаконично се съгласи Грушевой. — Защо трябваше да научим това от американците?
— Имахме много добър източник в Пекин, но неотдавна той се пенсионира. Човекът е на шейсет и девет години, не е добре със здравето и беше време да освободи поста си в Секретариата на партията им. За съжаление все още не сме му намерили заместник — призна Головко. — Източникът на американците, изглежда, заема подобен пост. Все пак имаме късмет, че разполагаме с тази информация, независимо от начина, по който я получихме.
— По-добре да я имаме, отколкото да я нямаме — съгласи се Едуард Петрович. — Е, сега какво?
— Държавният секретар Адлер ще бъде при нас след около три часа по искане на американците. Той желае да ни посъветва по някакъв „въпрос от взаимен интерес“. Това означава, че американците са разтревожени от това, което става тук.
— Какво ще ни кажат?
— Несъмнено ще ни предложат съдействие под някаква форма. Точно каква, не мога да кажа.