— Г-н Адлер — каза президентът на Русия с усмивка и протегната ръка.
— Г-н президент, за мен е чест да бъда отново в Москва.
— Моля — Грушевой го поведе към няколко удобни фотьойла, разположени около ниска масичка. Принадлежностите за чая бяха вече на масата и Головко сервираше като някой достолепен граф, който се грижи за своя крал и неговия гост.
— Благодаря. Винаги съм харесвал начина, по който сервирате чай в Русия — каза Адлер, разбърка напитката си и отпи от чашата.
— И така, какво имате да ни кажете? — запита Грушевой на поносим английски.
— Вече ви показахме това, което ни даде основание за сериозно безпокойство.
— Китайците — отбеляза президентът на Русия. Всички знаеха за какво става въпрос, но началото на разговора щеше да премине според протокола за среща на високо равнище, официален като дискусия между адвокати в кабинета на съдията.
— Да, китайците. Те, изглежда, замислят нещо, което според нас представлява заплаха за световния мир. Америка не желае да види този мир застрашен. Всички ние, вашата страна и моята, работихме усилено, за да сложим край на конфликтите. С благодарност отбелязваме съдействието на Русия при последните конфронтации, в които бе въвлечена страната ни. В последно време Русия действа също както и преди шестдесет години, когато бяхме съюзници. Америка е страна, която помни приятелите си.
Головко се отпусна. Да, предвижданията му щяха да се окажат правилни. Иван Еметович бе човек на честта и приятел на родината му. Той си спомни как държеше пистолет, опрян в главата на Райън — това бе преди много години, когато американецът организира бягството на председателя на КГБ Герасимов. Тогава Сергей Николаич бе побеснял, такава ярост не бе изпитвал никога през целия си дълъг и изключително напрегнат професионален живот, но не натисна спусъка, защото щеше да бъде глупаво да застреля човек с дипломатически имунитет. Сега изпита силно задоволство от сдържаността, която прояви тогава, защото днес Иван Еметович Райън му предлагаше това, което той винаги бе мечтал да получи от Америка — предсказуемост. Достойнството на Райън, спортсменското му чувство, неговата честност, която бе най-уязвимата черта на новоизградената му политическа самоличност, заедно формираха човека, на който Русия можеше да се довери. В този момент Головко можеше да стори това, за което безуспешно се бе борил през целия си живот — да види бъдещето поне в близките няколко минути.
— Значи тази китайска заплаха е реална според вас? — запита Грушевой.
— Страхуваме се, че да — отвърна американският държавен секретар. — Надяваме се да я предотвратим.
— Как бихме могли да сторим това? Китай знае за намалената боеспособност на нашата армия. В последните няколко години изоставихме на заден план отбраната на страната, тъй като пренасочихме средствата към сектори с по-висок приоритет за нашата икономика. Сега, изглежда, ще платим твърде скъпо за това — разтревожено сподели руският президент.
— Г-н президент, надяваме се да помогнем на Русия в тази насока.
— Как?
— Г-н президент, докато трае нашата среща, президентът Райън разговаря с държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО. Той им предлага да поканят Русия да подпише Северноатлантическия пакт. Този акт ще съюзи Руската федерация с цяла Европа. Това би трябвало да принуди Китай да направи крачка назад и да обмисли доколко разумно е да влезе в конфликт с вашата страна.
— А — пое дълбоко въздух Грушевой. — Значи Америка предлага на Русия пълно съюзничество?
Адлер кимна.
— Да, г-н президент. Както бяхме съюзници срещу Хитлер, така днес можем да бъдем заедно срещу всеки потенциален враг.
— Има доста трудности за осъществяването на това — ще са необходими разговори между вашите и нашите военни, вероятно и преговори с командването на НАТО в Брюксел. Координирането на страната ни с НАТО може да продължи с месеци.
— Това са технически проблеми, които ще бъдат разрешени от дипломатически и военни специалисти. На това ниво ние предлагаме на Руската федерация нашето приятелство в мир и във война. Предоставяме думата и честта на нашите държави на ваше разположение.
— А Европейският съюз, техният Общ пазар?
— Това, сър, е от компетенцията на ЕИО, но Америка ще насърчи европейските си приятели да ви приемат изцяло в Европейската общност, като използва за това цялото влияние, с което разполага.