Чутото накара Базил да примигне от изненада, забеляза Райън. Не се случваше често да хванеш тези момчета неподготвени. Умът му веднага премина на бързи обороти, за да анализира новата ситуация.
— Китай? — попита той след около шест секунди.
Джак кимна.
— Да. Може да имаме известни проблеми там.
— Не са тръгнали на север, нали?
— Най-малкото обмислят подобен ход — отговори Райън.
— Колко достоверна е информацията ви по този въпрос?
— Знаеш за златния удар на Русия, нали?
— О, да, г-н президент. Иван извади страхотен късмет.
— Нашият разузнавателен удар в Пекин е още по-добър.
— Наистина ли? — отбеляза Чарлстън, с което позволи на Джак да разбере, че и СИС е закъсала там.
— Наистина, Баз. Информацията е от клас А и доста ни разтревожи. Надяваме се, че привличането на Русия в НАТО ще ги поуплаши. Грушевой току-що се съгласи. Как според теб другите тук ще реагират на това?
— Предпазливо, но благосклонно, след като го обмислят внимателно.
— Великобритания ще ни подкрепи ли в тази игра? — попита Райън.
— Трябва да говоря с премиера. Ще те уведомя за резултата — каза сър Базил и се насочи към премиер-министъра на Великобритания, който разговаряше с германския външен министър. Чарлстън го дръпна настрани и започна тихо да говори до ухото му. Внезапно очите на премиера, леко разширени, се стрелнаха към Райън. Почувства се, сякаш бе попаднал в капан, донякъде поради фактора изненада, но най-вече защото уловката бе в това, че Великобритания и Америка винаги се подкрепяха взаимно. „Специалните взаимоотношения“ между двете страни бяха живи и днес, също както по времето на правителствата на Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил. Те бяха една от малкото константи в дипломатическия свят на двете страни и опровергаваха многократно повтаряния от Кисинджър рефрен, че великите нации нямат приятели, а интереси. Може би това бе изключението, което потвърждава правилото, но дори и така то бе факт. И Великобритания, и Америка щяха да влязат в огъня заради другия. Фактът, че в Англия президентът Райън бе сър Джон Райън, направи този съюз още по-здрав. Със съзнанието за това премиер-министърът на Великобритания се приближи към американския държавен глава.
— Джак, ще ни запознаете ли с този проблем?
— Доколкото мога. Ще дам на Базил още някои подробности, но по дяволите, Тони, всичко това е истина и ние сме твърде разтревожени.
— Златото и нефтът? — попита премиерът.
— Те смятат, че са в икономическа дупка. Почти изчерпаха резервите си от твърда валута и са готови да убиват за нефт и за зърно.
— Не може ли да се уреди нещо по този въпрос?
— След това, което сториха? Конгресът ще ме обеси на най-близкия уличен стълб.
— Прав си — съгласи се британецът. Би Би Си излъчи поредица, от предавания за човешките права в КНР и китайците не реагираха много добре на това. Всъщност презирането на Китай бе новият европейски спорт, което съвсем не бе от полза за външнотърговските им холдинги. Китайците сами си устроиха капан и западните нации упорито издигаха стената. Гражданите на тези демокрации нямаше да подкрепят каквито и да е икономически и търговски отстъпки, докато китайското Политбюро не променеше политиката си. — Прилича донякъде на гръцка трагедия, нали, Джак?
— Да, Тони, а нашият трагичен недостатък е, че държим на човешките права. Адска ситуация, нали?
— И се надяваш, че като вкараш Русия в НАТО, ще ги поохладиш?
— Ако има по-добра карта, която да изиграем, тя не е в моето тесте.
— До каква степен са решени да тръгнат?
— Не знаем. Разузнаването ни там е доста добро, но трябва да го използваме много внимателно. Може да загинат хора и тогава няма да получаваме никаква информация.
— Като в случая с нашия приятел Пенковски през шейсетте години. — Трябваше да се признае на сър Базил, че знае как да обясни на шефовете си по какъв начин функционира шпионският бизнес.
Райън кимна и продължи с още малко дезинформация. Това си беше бизнес и Базил щеше да прояви разбиране.
— Точно така. Не мога да поема върху съвестта си отговорността за живота на този човек, Тони, и затова трябва да действам с тази информация изключително предпазливо.
— Така е, Джак. Напълно те разбирам.
— Ще ни подкрепите ли?
Премиер-министърът кимна веднага.
— Да, старче, трябва да го направим, нали?
— Благодаря, приятел — потупа го Райън по рамото.
44.
Формирането на нов световен ред
Форумът, за който се предполагаше, че ще бъде формална среща на ръководителите на НАТО, се превърна в малък маратон, продължил цял ден. Скот Адлер трябваше да използва цялото си умение да убеждава, за да изглади нещата с различните външни министри, но с подкрепата на Великобритания, чиято дипломация винаги е била от класата на „Ролс Ройс“, след четири часа бе налице споразумение от тип „кимване с глава и ръкостискане“ и помощният дипломатически персонал бе изпратен да оформя документите. Всичко това стана зад закрити врати, без възможност за изтичане на информация към медиите и когато държавните ръководители излязоха от залата, новината дойде на журналистите като гръм от ясно небе. Това, което не научиха обаче, бе истинската причина за предприемането на този ход. Беше им казано, че е свързано с новите икономически условия в Руската федерация, което звучеше достатъчно достоверно, а ако човек се позамислеше, във всички случаи отговаряше на истината.