Всъщност по-голямата част от партньорите в НАТО също не знаеха цялата история. Новата разузнавателна информация на САЩ бе споделена директно единствено с Великобритания, въпреки че на Франция и Германия бе подсказана истинската причина за тревогите на Америка. За останалите и най-повърхностната оценка на ситуацията би била достатъчна, за да се обявят против. Държавният секретар Адлер предупреди президента за опасността, която възниква при привличането на суверенни нации в договорни задължения, без да им се представят всички причини за сключване на споразумението, но дори той трябваше да се съгласи, че в конкретния случай нямаше голям избор. Освен това в договора имаше вратичка за измъкване, която първоначално щеше да остане незабелязана от медиите, а при повече късмет, и от китайците.
Медиите разпространиха сензационната вест навреме за вечерните емисии в Америка и за късните новини в Европа и телевизионните камери показаха пристигането на участниците във форума и техните съпруги на официалната вечеря във Варшава.
— Длъжник съм ти, Тони — каза Райън на британския премиер-министър и вдигна чаша за поздрав. Бялото вино бе френско, от долината на Лоара. Твърдата напитка тази вечер бе не по-малко качествена полска водка.
— Е, да се надяваме, че това ще поуспокои нашите китайски приятели. Кога ще пристигне Грушевой?
— Утре следобед, след което пак ще има пиене. Пак водка, предполагам.
В момента отпечатваха документите, след което щяха да ги подвържат с фина кожа, както винаги постъпваха с толкова важни документи, преди да бъдат забутани в различни прашни подземни архиви и забравени.
— Базил ми каза, че вашата разузнавателна информация е необикновено добра и донякъде плашеща — отбеляза премиерът и отпи от чашата си.
— Съвсем вярно е, приятелю. Знаеш ли, би трябвало да мислим, че войните са останали в миналото.
— Така са смятали и преди сто години, Джак. Обаче не се получи точно така, нали?
— Така е, но онова е било навремето, а това се случва сега. Светът наистина се е променил за последните сто години.
— Надявам се, че това ще донесе облекчение на Франц Фердинанд и на десетте милиона, които загинаха като косвен резултат от коронацията му. Да не говорим за Второ действие на Великата европейска гражданска война — отбеляза британският премиер.
— Да, вдругиден ще ходя до Аушвиц. Сигурно ще е интересно — в действителност Райън не искаше да ходи там, но осъзнаваше, че при тези обстоятелства е длъжен да го направи. Освен това Арни смяташе, че ще се получи добър телевизионен репортаж, а това бе причината за доста голяма част от нещата, които Джак правеше.
— Пази се от призраците, старче. Там би трябвало да се навъртат доста.
— Ще ти разкажа — обеща Райън. Дали няма да стане като в „Зимна приказка“ на Дикенс? Призраците на отминалите ужаси, придружени от тези на днешните и тези на бъдещето? Да, но неговата работа бе да предотвратява подобни неща. Затова народът на неговата страна му плащаше. Може би 250 000 долара годишно не бяха толкова много за човек, който в два периода от живота си изкарваше доста добри пари на борсата, но, от друга страна, бяха доста повече, отколкото печелеха повечето данъкоплатци, а именно те плащаха за работата му. Точно това правеше задълженията му като президент на страната си свети като обет, даден пред лицето на Бог. Аушвиц стана възможен, защото други хора не бяха изпълнили задълженията си пред народа, на който са били длъжни да служат. Вероятно. Райън досега не бе успял да разбере мисловния процес на диктаторите. Може би Калигула наистина е вярвал, че животът на народа на Древен Рим е бил негова собственост и той има правото да го отнема, сякаш чупи орехи. Може би Хитлер е вярвал, че германският народ съществува само за да служи на амбицията му да намери място в учебниците по история. Всъщност това се случи, само че съвсем не по желания от него начин. Джак осъзнаваше ясно, че и той ще намери място в тези учебници, но се опитваше да не мисли за това, как ще го възприемат бъдещите поколения. Оцеляването на този пост всеки божи ден бе достатъчно трудно само по себе си. Проблемът с историята бе, че не съществува начин да се пренесеш в бъдещето, за да погледнеш безпристрастно назад и да разбереш какво, по дяволите, е трябвало да направиш. Не, създаването на история е доста по-трудно от изучаването й и затова той избягваше да мисли за двете неща едновременно. Така или иначе не би могъл да разбере какво мисли бъдещето за него, тъй че нямаше смисъл да се тревожи за това, нали? Той имаше собствена съвест, която да не му позволява да заспи, и това бе достатъчно тежко.