Оглеждайки се наоколо Райън, виждаше правителствените ръководители на повече от петнадесет държави — от малката Исландия през Холандия до Турция. Той бе президент на Съединените американски щати, най-голямата и най-влиятелната страна, членуваща в НАТО. До утре, във всеки случай, поправи се Райън. Искаше му се да придърпа всеки един от тях настрани и да го (в момента всички те бяха мъже) попита как, по дяволите, успява да постигне съгласие между собственото си аз и задълженията си. Как вършиш работата си достойно? Как се грижиш за нуждите на всеки гражданин? Райън знаеше, че не може да бъде обичан от всички, Арни му бе казал това. Трябваше само да бъде харесван, не обичан, от половината плюс един от гласоподавателите в Америка, но имаше и още нещо, нали? Той познаваше всичките си колеги тук по име и по физиономия и бе получил сведения за всеки от тях. Ето този има деветнадесетгодишна любовница. Този пък пие като смок. Този имаше дребни неприятности, свързани със сексуалната си ориентация. А този беше мошеник, който забогатя неимоверно със средства от държавата. Въпреки това всички те бяха съюзници на страната му и затова официално бяха негови приятели. Така че Джак трябваше да не обръща внимание на всичко, което знаеше за колегите си, и да се държи с тях като с хората, за които те се представяха, а не като с такива, каквито бяха в действителност. Смешното в тази ситуация бе, че те го гледаха отвисоко, защото бяха по-добри политици от него. А най-смешното от всичко бе, че бяха прави. Те бяха по-добри политици от него, помисли си Райън и отпи от виното си. Британският премиер-министър се отдалечи, за да поговори с норвежкия си колега и Кети Райън се присъедини към съпруга си.
— Е, скъпа, как е?
— Обичайното. Политика. Нито една от тези жени ли няма някаква истинска работа? — попита тя.
— Някои имат — спомни си Райън от сведенията, които бе получил. — Някои дори имат деца.
— Предимно внуци. Слава богу, още не съм достатъчно стара за това.
— Съжалявам, бебче. Все пак това да си млада и красива има своите предимства — каза ПОТУС на ФЛОТУС.
— А ти си най-добре изглеждащият мъж тук — отвърна му Кети с усмивка.
— Да, но съм твърде уморен. Имах тежък ден на масата за пазарлъци.
— Защо вкарваш Русия в НАТО?
— За да предотвратя война с Китай — отговори откровено Джак. Време бе тя да научи. Отговорът привлече вниманието й.
— Какво?
— Ще ти разкажа подробно по-късно, бебче, но, накратко казано, точно за това става дума.
— Война?
— Да. Това е дълга история. Надявам се днешното ни решение да я предотврати.
— Според теб — каза Кети със съмнение в гласа.
— Срещна ли някой, който да ти допадне?
— Президентът на Франция е очарователен.
— Сериозно? Той се държа гадно на преговорите днес. Може би просто се опитва да ти бръкне в гащите — каза Джак на жена си. Според сведенията, които бе получил, френският президент имаше репутацията на „забележително жизнен“ мъж, както деликатно бе написано в доклада на Държавния департамент. Е, французите са известни като големи любовници, нали?
— Предупредиха ме за това, сър Джон — напомни му тя.
— Мен също, милейди. — Той можеше да накара Рой Олтман да застреля французина, ако онзи се опита да сваля жена му, помисли си на шега Райън, но това би предизвикало дипломатически скандал, а Скот Адлер винаги се притеснява в такива ситуации… Джак погледна часовника си. Скоро трябваше да приключват. След малко някой дипломат тихо щеше да съобщи нещо, което да сложи край на вечерта. Джак не бе танцувал със съпругата си. Тъжната истина бе, че той изобщо не можеше да танцува. Това бе повод за дребни спорове с Кети и един ден Райън щеше да поправи този свой пропуск… може би.
Официалната вечеря завърши навреме. В посолството имаше удобни жилищни помещения и Джак веднага се запъти към широкото легло, което бе донесено специално за него и за Кети.