— Страхотно — пое дъх Райън. Той се изправи и взе палтото си. — Е, хайде да отидем да видим как новият ни съюзник ще подпише договора, какво ще кажеш?
Десет минути по-късно те бяха в приемната на замъка „Лазиенски“. Осигурено бе обичайното време без представители на пресата, през което държавните ръководители можеха да поговорят помежду си с чаша минерална вода в ръката, след което няколко служители от протокола отвориха двойните врати към масата, столовете, документите и телевизионните камери. Речта на президента Грушевой бе напълно предсказуема. НАТО бе създадено, за да защитава Западна Европа от неговата страна, а тя от своя страна бе основала аналогична организация, наречена Варшавски договор, точно в този град. Светът обаче се бе променил и сега Русия бе щастлива да се присъедини към останалите европейски страни в един съюз между приятели, чието единствено желание е мир и благоденствие за всички. Грушевой изрази задоволството си от факта, че е първият руснак, който наистина става част от Европейската общност, и обеща да бъде ценен приятел и партньор на вече близките до сърцето му съседи. (Военните аспекти на Северноатлантическия пакт не бяха споменати изобщо.) Всички присъстващи го аплодираха, след което Грушевой извади една старинна писалка, взета за случая от Ермитажа в Санкт Петербург, за да се подпише от името на Русия и по този начин да увеличи с една броя на страните, членуващи в НАТО. Последваха нови аплодисменти, след което ръководителите на отделните държави се приближиха до него, за да се ръкуват с новия си съюзник. Светът за пореден път промени облика си.
— Иван Еметович — каза Головко, когато се приближи до американския президент.
— Сергей Николаич — тихо отвърна Райън.
— Какво ще си помисли Пекин за това? — попита шефът на руската разузнавателна служба.
— С повече късмет ще разберем до двадесет и четири часа — отговори Райън, който знаеше, че тази церемония се излъчва пряко по Си Ен Ен, и бе сигурен, че китайците са я гледали.
— Очаквам реакцията да бъде просташка.
— Напоследък казаха доста гадни неща по мой адрес — увери го Райън.
— Че трябва да осъществите сексуален контакт с майка си, несъмнено.
— Всъщност, че трябва да правя орален секс с нея — с отвращение призна президентът. — Предполагам, че всеки говори подобни неща в тесен кръг.
— Ако го каже някому лично, може да бъде застрелян.
Райън изръмжа:
— Можеш да бъдеш сигурен в това, Сергей.
— Ще проработи ли? — попита Головко.
— Мислех да ти задам същия въпрос. Вие сте по-близо до тях.
— Наистина не знам — каза руснакът и отпи малка глътка от водката си. — А ако не проработи…
— В такъв случай имате някои нови съюзници.
— А по въпроса за точната формулировка на членове пети и шести от пакта?
— Сергей, можеш да кажеш на президента си, че Съединените щати ще приемат всяко нападение на която и да е част от Руската федерация като проблем, който засяга Северноатлантическия пакт. За това, Сергей Николаич, имате думата на Съединените американски щати — каза Фехтовачът на руския си познат.
— Джак, ако ми разрешиш да се обръщам към теб по този начин, казвал съм на нашия президент неведнъж, че ти си човек на честта и мъж, който държи на думата си — облекчението бе ясно изписано на лицето му.
— Сергей, от твоите уста това звучи ласкателно. Просто е, наистина. Земята си е ваша и нация като нашата не може просто да седи и да гледа как се осъществява грабеж с подобни размери. Това подрива устоите на световния мир. Нашата работа е да превърнем света в едно спокойно местенце. Имаше достатъчно войни.
— Страхувам се, че ще има още една — каза Головко с присъщата си откровеност.
— Тогава вашата и моята страна ще се постараят тя да бъде последна.
— Платон е казал: „Войната свършва само за мъртвите.“
— Защо трябва да се ръководим от думите на един грък, който е живял преди двадесет и пет века? Предпочитам думите на един евреин, живял пет века по-късно. Време е, Сергей. Крайно време е — твърдо каза Райън.
— Надявам се да си прав. Вие, американците, сте винаги такива оптимисти…
— Има причина за това.
— О-о, и каква е тя?
Джак фиксира руския си колега.
— В моята страна всичко е възможно. Така ще бъде и в твоята, ако просто позволите това. Прегърнете демокрацията, Сергей. Прегърнете демокрацията. Генетично американците не се различават от останалите хора по света. Ние сме мелези. Във вените ни тече кръв от всяка нация на Земята. Единственото, което ни различава от останалия свят, е нашата Конституция. Просто сборник с правила. Това е всичко, Сергей, но то ни върши добра работа. Ти ни проучваш отдавна, нали?