— Имаш предвид откакто постъпих в КГБ? Над тридесет и пет години.
— И какво научи за Америка и за начина, по който тя функционира?
— Очевидно не достатъчно — откровено отвърна Головко. — Духът на вашата страна винаги ме е обърквал.
— Защото е много просто, а ти си търсил нещо сложно. Ние позволяваме на хората да преследват мечтите си и когато някой успее да реализира своята, ние го възнаграждаваме. Останалите виждат това и тръгват по неговия път.
— Добре, а класовите различия?
— Какви класови различия? Сергей, не всеки отива да учи в Харвард. Аз не съм, не помниш ли? Баща ми бе полицай, а аз бях първият в семейството, който завърши колеж. Виж докъде стигнах. Сергей, в Америка няма класово разделение. Можеш да бъдеш какъвто искаш, ако имаш волята да работиш за това. Може да успееш, може и да се провалиш. Късметът също помага — призна Райън, — но всичко се свежда до положения труд.
— Всички американци имат звезди в очите — отбеляза лаконично председателят на СВР.
— За да виждат по-добре небесата — отвърна Райън.
— Може би. Само да не се препънат и да паднат върху нас.
— И така, какво означава това за нас? — попита Ху Кунпяо с абсолютно неутрален глас.
Цзян и неговият премиер бяха гледали прякото предаване на Си Ен Ен в частния кабинет на последния, екипирани със слушалки за симулантния превод, които сега бяха захвърлили. Старшият министър без портфейл презрително махна с ръка.
— Чел съм за Северноатлантическия пакт — каза той. — Той не може да бъде приложен в нашия случай. Членове пет и шест ограничават прилагането на военна сила само при конфликти на територията на Европа и на Северна Америка. Е, освен това включва Турция, а според оригиналния си вариант и Алжир, който през 1949 бе част от Франция. За морски инциденти той е приложим само в Атлантическия океан и в Средиземно море, и то само на север от Тропика на Рака. Ако не бе така, страните от НАТО щяха да бъдат призовани да се включат в кампаниите в Корея и във Виетнам на страната на САЩ. Това не се случи, защото пактът не може да бъде прилаган извън определения регион. Не може да бъде приложен и спрямо нас. Подобни договори са написани ясно и имат точно определено приложение. Те не могат да бъдат тълкувани свободно.
— Въпреки това съм загрижен — каза Ху.
— Започването на военни действия не е стъпка, която трябва да се предприема лекомислено — призна Цзян, — но истинската опасност за нас са икономическият срив и общественият хаос, които ще последват като резултат от него. Това, другарю, може да събори целия ни обществен строй, а този риск ние не можем да поемем. Когато обаче завладеем златото и нефта, няма да се налага да се тревожим за подобни неща. Ако притежаваме наш собствен изобилен източник на нефт, няма да се страхуваме от енергийна криза, а със златото ще можем да купим каквото пожелаем от останалия свят. Приятелю, трябва да разбираш Запада. Те боготворят парите, а икономиката им се основава на нефта. Тези две неща ще ги принудят да правят бизнес с нас. Защо Америка се намеси в конфликта в Кувейт? Нефт. Защо Великобритания, Франция и всички останали страни се присъединиха към нея? Нефт. Който има нефт, е техен приятел. Ние ще имаме нефт. Толкова е просто — завърши Цзян.
— Твърде уверен сте.
Министърът кимна.
— Да, Ху, уверен съм, защото съм изучавал Запада в продължение на много години. Начинът им на мислене всъщност е доста предсказуем. Целта на този договор е да ни сплаши, предполагам, но в действителност той представлява един хартиен тигър. Дори да имат желание да окажат военна помощ на Русия, те нямат възможност да сторят това. А и аз не вярвам, че ще проявят подобно желание. Те не могат да знаят плановете ни. Ако ги знаеха, щяха да окажат натиск, като използват преимуществото си над нас по отношение на валутните резерви по време на търговските преговори, нали? — попита Цзян.
— Никакъв начин ли няма да са научили нещо?
— Вероятността е почти нулева. Другарят Тан няма сведения за шпионска дейност в страната ни на високо ниво, а източниците му във Вашингтон и в останалите страни от НАТО не са чували за нещо подобно.
— Тогава защо разширяват НАТО? — попита Ху.
— Не е ли очевидно? Русия изведнъж се сдобива с изобилни количества нефт и злато и капиталистическите държави искат да участват в разпределението на това богатство. Това се казва дори в пресата, нали? Напълно в духа на капиталистическото общество — споделена алчност. Кой знае, може би след пет години и нас ще ни поканят в НАТО по същата причина — иронично каза Цзян.