— Добре, ще се опитаме да избегнем това. Колко ядрени бомби можем да пуснем, ако се наложи?
— При първия удар с В-2? — попита Мур. — О, около седемдесет. Ако предвидим по две на цел, напълно достатъчно, за да превърнем всеки голям град в КНР в огромен паркинг. Ще загинат повече от сто милиона души — добави председателят. Не бе необходимо да пояснява, че няма особено желание да стори това. Дори най-кръвожадните войници бяха отблъсквани от идеята за толкова масово избиване на цивилни, а онези, които носеха четири звезди на раменете, бяха стигнали до този ранг, защото бяха мислещи мъже, а не психопати.
— Ако им подскажем това, може би ще се позамислят дали да се бъзикат с нас толкова много — каза Джексън.
— Би трябвало да проявят достатъчно разум — съгласи се Мур. — Кой би искал да бъде шеф на паркинг?
Това, което не каза на глас, бе, че хората, които започват нападателни войни, никога не проявяват достатъчно разум.
— Докъде стигнахме със свикването на запасняците? — попита Бондаренко.
Теоретично всеки руснак можеше да бъде призован в запаса, тъй като повечето бяха служили в армията на своята страна по едно или друго време. Традицията датираше от времето на царете, когато руската армия бе оприличавана на парен валяк поради огромния си брой.
Практическият проблем сега бе, че държавата вече не знаеше адресите им. По закон пенсионираните офицери и сержанти трябваше да уведомяват военните за всяка промяна в адресната си регистрация. До неотдавна обаче за всяко преместване бе необходимо разрешението на държавата, което караше въпросните хора да смятат, че тя знае къде живеят, и те рядко съобщаваха новите си адреси. Огромната бюрократична машина в страната бе прекалено тромава, за да следи подобни неща и в резултат на това нито Русия, нито Съветският съюз преди нея бяха проверявали на практика възможностите си за свикване на воините, които вече са свалили униформите. Имаше цели запасни дивизии, оборудвани с най-модерната техника, но тя не бе напускала гаражите и халетата, откакто бе вкарана там. Наглеждаха я само малък брой служещи механици, които на практика използваха времето за поддръжка да припалват двигателите в съответствие с някакви безумни графици. Така генералът, командващ Далекоизточния военен район, разполагаше с хиляди танкове и оръдия, за които нямаше войници, с планини от снаряди и цели езера от дизелово гориво.
Думата „камуфлаж“, която означава маскировка или прикриване, по произход е френска. Всъщност тя би трябвало да е руска, защото руснаците са най-добрите в света в това военно изкуство. Халетата на истинските танкове, които формираха гръбнака на засега съществуващата само на теория армия на Бондаренко, бяха толкова добре скрити, че само щабът му знаеше къде се намират. Една значителна част от тях бе останала незабелязана дори от американските шпионски спътници, които от години търсеха местоположението им. Дори пътищата, които водеха към халетата, бяха боядисани в маскировъчни цветове или закрити от изкуствени иглолистни дървета. Това бе още един урок от Втората световна война, когато Съветската армия объркваше напълно германците толкова често, че човек се чудеше защо Вермахтът изобщо си правеше труда да назначава офицери от разузнаването, след като те постоянно бяха баламосвани.
— Сега изпращаме заповедите — отвърна полковник Алиев. — С повече късмет половината от тях ще достигнат до хора, които някога са носили униформа. Ще постигнем доста по-добри резултати, ако направим публично съобщение.
— Не — реагира Бондаренко. — Не можем да им позволим да разберат, че се подготвяме. Какво става с офицерския състав?
— За запасните формирования? Разполагаме с достатъчно лейтенанти и капитани, просто няма редници и сержанти, които да поставим под тяхно командване. Предполагам, че ако се наложи, можем да съставим цял полк от младши офицери, способни да управляват танкове — сухо каза Алиев.